Въвеждането на минимална заплата в Германия не е довело до масови съкращения, каквито опасения съществуваха, а само корекции чрез цените и работното време.

Това сочи проучване на института за изследване на заетостта ИАБ (IAB), цитирано от Франс прес и БТА. 

Институтът е провел допитване сред 16 000 предприятия, според което по-малко от 5 процента от работодателите, засегнати от въвеждането на минималната заплата от 1 януари 2015 година, са пристъпили към съкращения на персонал. 

Всяко пето предприятие обаче (18 процента) е увеличило продажните цени на своите услуги или продукти, тъй като производствените разходи изведнъж са нараснали. Същият процент компании са адаптирали работното време, а всяка десета проявява по-голяма сдържаност при новите назначения. 

Като цяло ИАБ изчислява, че изгубените или несъздадените заради минималните заплати работни места са 60 000 от общо над 42 милиона души в активна трудова възраст в Германия, като са били създадени 436 000 позиции, при които се плащат социални вноски. 

Миналата година Берлин скъса с дълбоко вкоренената традиция в Германия политиката да не се меси в преговорите за заплатите и въведе брутно почасово заплащане от 8,50 евро. Това беше голям компромис от страна на консерваторите на канцлерката Ангела Меркел спрямо коалиционния им партньор от Социалдемократическата партия. 

Тогава отдясно се чуха критики, включително и от някои икономисти, които предвещаваха мащабни съкращения. Безработицата в страната обаче е на най-ниско равнище от обединението на Германия - 6,1 на сто след сезонни корекции. 

Затова пък цените на някои услуги са се увеличили, например във фризьорските салони и таксиметровите превози. Ефектът върху инфлацията, потискана от ниските цени на енергията, остава обаче незначителен. 

От 1 януари 2017 година минималното почасово заплащане в Германия ще бъде увеличено на 8,84 евро.