Малките и средните предприятия ще имат възможността на защита от кредитори. Това предвиждат промени в Закона за малките и средните предприятия, които са публикувани за обсъждане в сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Процедурата е опростена, сравнително бърза. Тя ще предшества обявяването на фалит и от нея ще могат да се възползват единствено фирми, които отговарят на критериите за малки и средни предприятия – персонал под 250 души и годишен оборот под 19.5 млн. лв. годишно.
В момента процедурата за обявяване на несъстоятелност е тромава, а по света фалитът не е чак толкова драматично нещо, както се приема у нас. В много случаи след него дадено предприятие получава шанс за стабилизиране, модернизация и за запазване на работни места, заяви за в. "Класа" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
През последните години у нас малките и средните фирми, които са влезли в процедура по несъстоятелност, са се увеличили два пъти. Освен тях има още две групи предприятия. Едните рязко са намалили производството, а другите са преустановили всякаква дейност, което означава, че реално са фалирали, но нямат задължения, коментира зам.-председателят на БСК Камен Колев. Според него търговските спорове могат бързо, евтино и точно да се решават и чрез арбитраж.
В Европа фирмите, изпаднали в несъстоятелност през 2009-2010 г., са се увеличили с над 50 %. Статистиката сочи, че в повечето случаи стойността на активите и броят на запазените работни места са по-високи, ако фирмата в затруднение бъде запазена като цяло или ако бъдат запазени нейните жизнеспособни части.
В ЕС, а и по целия свят, се правят подобни промени в законодателствата. Германия например удължи до 2013 г. мораториума върху изискването свръхзадължени компании, които имат шанс да оцелеят, да подават молба за несъстоятелност. Латвия въведе нова извънсъдебна процедура. Румъния въведе нова пред-несъстоятелност процедура през 2010 г. за компании в затруднение с оглед избягване на несъстоятелността. В Испания беше приет нов закон, въвеждащ извънсъдебна процедура за преструктуриране на корпоративните дългове. Хонконг разглежда въвеждането на нова процедура за реорганизация на фирми в затруднение, твърдят от министерството на икономиката.
Малките фирми в затруднено положение ще могат да сключват споразумение с всички или с част от своите кредитори за прехвърляне на цялото или на част от предприятието, на негови дялове или акции, пише в проектозакона. Той създава статута на посредник, който ще се назначава от съда при преговорите между длъжници и кредитори. Посредниците не трябва да са синдици, да са осъждани за престъпление от общ характер, да са съпруг на длъжника или на кредитор и да нямат родство с тях .
Според предлаганите промени срокът за провеждане на преговорите и извършване на проучване на пазара е четири месеца от решението за откриване на производството за защита. Продължаването на срока с не повече от един месец се допуска след мотивирано становище на посредника за очаквано постигане на споразумение или сключване на договор за прехвърляне. Ако след сключване на споразумението срещу длъжника се открие производство по несъстоятелност, действието на споразумението отпада, но договорът за прехвърляне на предприятието или на акции или дялове запазват действието си. Задължително условие е обаче малкото и средното предприятие да няма висящи дела по несъстоятелност. Ако някой кредитор подаде по-късно иск в съда срещу фирма, която е почнала процедура по защита, съдът вече ще има основание да го отхвърли. Това означава, че защитата може да се превърне в удобна процедура за избягване на несъстоятелността.
