Цената на хляба ще зависи изключително много от международни фактори, но по отношение на зърното можем да кажем, че ще продаваме на загуба. Това заявиха членовете на Националната асоциация на зърнопроизводители (НАЗ) по време на пресконференция в БТА.

При цена от 39 стотинки за килограм пшеница през миналата година цената на хляба е трябвало да е 1,28 лева на килограм. Това показва, че тя не зависи толкова много от зърното, беше отчетено по време на днешното събитие.

От НАЗ допълниха, че за за това колко ще струва насъщният определящ фактор е реколтата от Украйна, Румъния, Русия и Казахстан. "Ако гледаме само производството на българското зърно и себестойността му, то повишение на цената на хляба следва да има – но не само това влияе върху цената на хляба", подчертаха изрично от НАЗ.

Няколко още проблема бяха засегнати по време на събитието:

Субсидии и себестойност на производството на зърно

Оскъпяването на производството на зърно у нас е факт – през 2007 година средните разходи за единица площ са били 60 лева, а за тази година ще са около 140 лева, каза Васил Петров от НАЗ. На 29 септември, 2011 година е било договорено националните доплащания за декар да са в размер на 10 лева – субсидия, която позволява устойчивото развитие на сектора. Вместо това доплащанията, които бяха дадени, са в размер на 3 лева.

Средната стойност на рентата на земеделска земя у нас е 35 лева на декар. С европейските и националните помощи взимаме по около 25 лева. Сами правете сметка как можем да работим на печалба, оплакаха се от Националната асоциация на зърнопроизводители, информира iNews.bg.

По отношение цената на зърното експертите посочиха изрично, че то е борсова стока. По този повод беше обяснено: "Ако има добри реколти от страна на по-големите държави, то цената на световните борси пада и ние няма как да продаваме на по-високи нива – съответно, работим на загуба и разчитаме на резерви от по-добри години. Тази година ще е такава".

Акциз на горивата за зърнопроизводителите, дерогация на ДДС

По отношение на свалянето на акциза за горивата за зърнопроизводителите неяснотата е пълна. По този повод от НАЗ обясниха:"За последно говорихме с Мирослав Найденов по темата в началото на май – тогава той каза, че си е свършил работата и "топката не е в неговото поле". По медиите същото твърди и министърът на финансите Симеон Дянков – къде е топката тогава, питаме ние".

Друг голям проблем се очертава т.нар. обратно начисляване на ДДС, предупреди Наталия Тодорова от НАЗ.

През април Министерският съвет прие искане за дерогация, изпратено е и искане до Европейската комися за въвеждане на обратно начисляване на ДДС при доставка на зърно. Накратко това означава, че зърнопроизводителите продават продукцията си без ДДС, а купуват семена и техника с начислено ДДС – съответно след това чакат да им бъдат възстановени средствата. Да се пресекат данъчните злоупотреби е похвално, каза Тодорова. Налице са два сериозни дефекта в системата:

• ощетяват се зърнопроизводителите – те няма да имат средства, които да вложат в производството, докато чакат възстановяването на ДДС – съответно производителите ще търсят кредити и производството се оскъпява.
• много от производителите ще се насочат към купуване на техника, торове, семена от други пазари, а не от българския. В Румъния, например, има такава дерогация на ДДС и едрите земеделци отиват на унгарския пазар, за да купуват зърно и техника за производство.

Други неуредици

Сериозно е положението и с развитието на земеделието като цяло. Престъпление е фактът, че с помощта на обществена поръчка беше позволено да бъдат вадени и давани за скрап тръби на "Напоителни системи", които служеха за напояване на земеделски култури, каза зам-председателят на НАЗ Радослав Христов. Мярка 125 – за поливното земеделие, така и не заработи у нас, добави той.

В заключение от НАЗ поясниха, че засега не планират съвместен протест с животновъдите, които също предявяват претенции към държавата за липса на грижа за техния сектор.