Все още не е ясно с колко ще поскъпне хлябът след поскъпването на горивата у нас. Предвид продължаващия тренд към намаляване на цената на зърното на световните пазари, се очаква поскъпването да е в размер не повече от 10-15% в следващите 6 до 9 месеца.

Заетите в хлебния бранш искат да получават заплати, които са несъизмерими с производителността на труда в него. Този факт, заедно с изтичането на работна сила към строителството, също трябва да се има предвид при определянето на цената на крайния продукт. Това заяви днес Борис Инчев, председател на Управителния съвет на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България, по време на дискусия, свързана с качеството и цената на хляба у нас.

В момента върви процес на изчистване на хлебния сектор. „Сивият” дял в него се равнява на не повече от 25-30%. В него функционират около 10 по-големи фирми, 20-30 средни по големина и множество, което се състои от около 2 хил. участника. Броят на малките фирми варира, тъй като има фирми, които функционират на пазара на закуски, но отвреме навреме произвеждат и хляб.

По официални данни обаче броят на фирмите, които се занимават с производство и търговия на хляб, е около 4 хил. Не всички от тях в момента са действащи играчи на пазара, беше отчетено още днес.

Българският потребител среща сериозни затруднения при разграничаването на понятията „марка хляб” и „тип хляб”. Това сочат данни от изследване на Euromonitor, направено през миналата година у нас. Въз основа на тези данни домакинствата, които купуват хляб, могат да бъдат разделени на пет типа:

1. Традиционалисти 1 – те купуват всеки ден по един бял хляб. Ако домакинството се състои от повече хора, се купуват по два хляба.
2. Традиционалисти 2 – те купуват по един хляб през ден.
3. Пасивно и активно разнообразни –
а.) Пасивно разнообразните купуват няколко пъти седмично и други типове хляб, освен белия
б.) Активно разнообразните – при тях липсва някакъв изграден модел. Те купуват по четири – пет различни типа хляб
4.Експериментатори – те са най-много в София и са склонни да опитват нови марки хляб.

От представените днес данни също така става ясно, че потребителите не купуват хляб в неделя и че най-често купуваният хляб е без търговска марка – заводски в разфасовки от по 700 гр.

Най-важен фактор при избора на хляб е качеството му. На следващите две места в класацията са съответно преснотата и външния вид на продукта. Този факт показва, че хората у нас са способни да оценят достатъчно добре дали един хляб е качествен, обясни доц. Бистра Василева, преподавател в катедра „Маркетинг” на Икономическия университет във Варна. Тя добави, че хората все още смятат, че типовете хляб „Добруджа” и „Стара Загора” са имена на фирми. Единствената марка хляб, която е била посочена масово от потребителите, е „Бонус”. Тя обаче е била бъркана често с марката перилни препарати „Бонукс”.