Много страни от групата на възникващите пазари са изправени пред риск от отлив на капитали и спад на стойността на валутите си, който се опитват да минимизират посредством един от вредните за икономиката способи: като просто забранят риска, предаде Wall Street Journal.

Зависимата от износа на петрол Азербайджан вече обяви, че ще наложи данък от 20% върху всяка една транзакция, която води до отлив на средства от страната. В отговор на това Саудитска Арабия инструктира местните банки, които имат клонове в Азербайджан, да наложат ограничения на трейдърите, които биха мигли да доведат до допълнителен спад на саудитския риал.

Правителството на Нигерия също наложи интервенционистки мерки върху икономиката, забранявайки вноса на определени стоки в страната. Сред тях попадат оризът и, учудващо, клечките за зъби. Освен това гражданите, които имат банкови сметки, деноминирани в чуждестранна валута, вече имат дневен таван върху средствата, които могат да изхарчат.

Капиталови контроли се наблюдават и в Индия, Венецуела и Египет, както и дори в Китай, която е процес на отваряне на икономиката си към света, но въпреки това наложи контроли върху движенията на капитал подобни на мерките, взети от Саудитска Арабия.

„Възникващите пазари са все по-уязвими към краткосрочни капиталови флуктуации, които могат да подринат финансовите им системи, затова прибягват към административни политики като част от инструментариума за справяне с кризите“, коментира професорът от Държавния университет на Ню Йорк Ксингуан Киан.

Капиталовите контроли целят забавяне на отлива на средства и редуциране на темпа на спад на местните валути, които според анализаторите най-вероятно ще продължат да поевтиняват. Въпреки това мнозина икономисти са на мнение, че по този начин страните просто влошават проблема, възпирайки свободната търговия и намалявайки привлекателността си за чуждестранните инвеститори.

Подобни действия са „знак за икономическа слабост и за драматични флуктуации на търговията, но те също така довеждат до увеличаване на премията за риска, тъй като с тях се покачва и несигурността правителствените политики“, коментира глобалният инвестиционен стратег от State Street Global Advisors Жорж Хоге.

Анализаторите припомнят, че въпросът как възникващите пазари ще се справят с проблема от голямо значение за глобалната икономика. В тях бяха инвестирани трилиони долари в периода след настъпването на Голямата рецесия, но забавянето на втората по големина икономика – тази на Китай – както и сривът на цената на петрола обръщат тази тенденция, припомня изданието.

Към момента на възникващите пазари се отчита рекорден нетен отлив на средства. Само в Китай загубите достигнаха 732 милиарда долара през 2015 г., сочат данни на Institute of International Finance. Същевременно валутите на възникващите пазари се обезцениха със 17,6% спрямо долара през изминалата година, като най-голям спад регистрираха руската рубла, мексиканското песо и колумбийското песо. Само за първите две седмици на новата година те поевтиняха с още 3%, а през настоящата седмица рублата се срина до рекордно ниска стойност спрямо долара, поевтинявайки до 86 рубли за долар.

Към момента резултатите от капиталовите контроли са спорни. В Китай, Венецуела и Египет, където местените валути в различни степени са свързани с щатски долар, интервенционизмът от страната на правителствата доведе до драстичен спад на валутните резерви.