Всички решения трябва да се пречупват през тази стратегическа цел - влизането в еврозоната. Това заяви Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие, по време на дискусия на независимите икономисти от групата Macro Watch на тема: "Рисковете на възстановяването".

Ползите от членството ни в еврозоната според него са рязко намаляване на лихвения процент, привличане на повече чуждестранни инвестиции, освобождаване на валутния резерв и използването му за резерв на Сребърния фонд и даване тласък на пенсионната реформа.

Въпреки очакването за икономически растеж, който да надхвърли 1%, приходите в бюджета няма да нараснат, е мнението на икономиста, цитирано от БГНЕС. Той смята, че в средата на годината трябва да се предвиди буфер и евентуално да започне актуализация на бюджета през юни/юли, в случай, че приходната част не се изпълнява.

По негово мнение, тази година трябва да бъдат замразени пенсиите и заплатите в бюджетната сфера, както и да се откажем от идеите за намаляване на осигуровки и ДДС.

Той обясни, че ако сега се създадат условия за нарушаване на валутния борд, всички, които в момента ползват кредити в евро, а доходите им са в лева, ще бъдат на границата на фалита.

Правителството в един много кратък период трябва да определи кои разходи са наистина необходими, заяви Лъчезар Богданов приходите в бюджета не са по-различни от миналогодишните, но разходите растат по всички разходни групи. Само за януари те са нараснали с 24%, а социалните разходи са нараснали с 40%. "Разходите за заплати имат ръст и задържане - не виждаме някакво затягане на колана при всичките приказки за постната пица", коментира той. Богданов обясни, че реално тежестта на кризата е била понесена от частния сектор, който е загубил над 160 хил. работни места. "Време и общественият сектор да понесе малко тежестта на кризата", смята икономистът. от "Индъстри Уоч". По думите му

Експертът на „Отворено общество" Георги Ангелов отбеляза, че на финансовите пазари намаляват рисковите премии за България и има възстановяване на доверието в банковия сектор. Дългосрочните лихвени проценти към българския дълг са на нива от около 6 %, след пиковите нива от 8%. До голяма степен България следва процесите, които се случват в Еврозоната само, че с три до пет месеца закъснение. Ангелов коментира, че в момента бюджетът не може да си позволи никакви разходи.

Икономистът Димитър Чобанов от УНСС коментира, че всички приказки за това колко е необходим АЕЦ "Белене" на България не са верни, тъй като през 2009 г. износът на ел.енергия е бил 500 млн.лв. Той коментира, че тази инвестиция от 8 млрд. евро ще бъде под въпрос доста време.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии е на мнение, че има доста тайни и неща, които остават скрити в този проект. Той продължава да няма бизнес план или пък планът не се показва. Ганев не приема тезата, че вече са вложени над 1 млрд. евро и затова проектът не може да бъде спрян. "Ако някой се опитва да ви каже, че в България се следват либерални икономически политики - това не е вярно", заяви Ганев.

Икономистите смятат, че възстановяване може да се очаква след средата на 2010 г., но като цялостен ефект върху българската икономика това ще се усети през 2011 година.

Според тях в момента България е на кръстопът - дали да ускори възстановяването от кризата чрез бюджетна дисциплина и реформи, или да влезе в нова криза чрез разпускане на бюджета и спиране на реформите. Още информация от днешната дискусия може да прочетете тук.