В края на работния ден във вторник в парламента бяха внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се дава право на главният прокурор да спира търговски сделки.

Парламентарно представени партии, без Атака, неочаквано постигнаха консенсус в подкрепа на спорните промените. В резултат петима депутати от четири различни парламентарни групи застанаха с имената си зад законопроектите. Това са Цветан Цветанов от ГЕРБ, Валери Симеонов от Патриотичния фронт, Четин Казак от ДПС, Красимира Ковачка и Стефан Кенов от БДЦ. От БСП публично заявиха вчера, че също биха подкрепили тази идея.

Реформаторският блок още не е изразил официално становище, снощи негови представители заявиха, че ще обсъдят въпроса в групата и едва тогава ще направят изявление. Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев обаче в лично качество от самото начало се обяви против специално законодателство и увеличаване правомощията на прокуратурата. Подобна е позицията и на Христо Иванов, който в качеството му на министър на правосъдието влезе в колизия с премиера Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ първи лансира възстановяването на правомощията да разваля търговски сделки. Това стана в края на миналата седмица, малко след влизането на новоназначените синдици в КТБ, което стана възможно отново след извънредно законодателство.

Какво се променя

Най-спорното предложение, което е обект на дискусия от лансирането му в края на миналата седмица до днес, е връщането на възможността прокуратурата да е самостоятелна страна, когато се защитава държавният или общински интерес, и да се обжалват вече постановени актове. Прокуратурата е имала правомощия да спира търговски сделки до 1998 година.

"В изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка за имущество за срок от 48 часа", гласи ал. 3 на предложения нов член 203а на Наказателно-процесуалния кодекс.

Проектът на чл.203а от НПК предвижда органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно дейния, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението. Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, докато 48 часовото спиране на финансова операция или сделка от главния е изключение.

В Гражданския-процесулаен кодекс се предлагат два нови текста – чл.26а, според който "съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица ползващи се от особената закрила на закона" и чл.26б, който гласи "прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".

Сериозни промени се предвиждат в чл.26 на ГПК, като например в ал.4 се предвижда: "прокурорът може да започне предвидените в този кодекс производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото". Създават се и две нови алинеи и на чл.26, които ще позволят на прокуратурата да встъпва в образовано производство, когато това е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. На държавното обвинение ще се позволи в тези случаи да изразяват и писмено становище по гражданските дела.

С преходните и заключителни разпоредби се добавя и една нова ал.6 в чл.145 от Закона за съдебната власт, който ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.

Мотивите на вносителите

"Освен че възстановявме възможността прокуратурата да стъпва във вече образувани дела, предвижда се процесуална възможност тя да е самостоятелна страна в гражданския процес, т.е. установява се професионална легитимация и възможност да се предявяват искове. В три хипотези сме посочили, че това може да се получи - в защита на държавния интерес, интереса на общините или на лица, поставени под особена закрила от закона. Също така в тази връзка е предвидена възможност и да се обжалват постановени вече съдебни актове", обясни председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов пред БНР.

Те засягат мерки тогава, когато се цели предотвратяване на умишлено престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено. В изключителни случаи главният прокурор може да спре определена финансова операция или сделка с имущество, както и свързаните с това действия до три дни. /.../ Изключителните случаи засягат огромни щети на държавния, на публичния интерес, тогава, когато интересът на обществото е радикално засегнат. 

Депутатът заяви, че предлаганите промени ще допринесат за гарантиране на интересите на държавата във връзка със сделките за 1 евро на Цветан Василев.

Вносителите на промяната в НПК в мотивите си посочват необходимостта от създаването на възможност за "реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност". Настоящата липса на подобна възможност е "обществено неоправдана", посочват петимата вносители. Чрез законодателното изменение се предоставя възможност на прокуратурата да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия, става ясно от мотивите към ЗД на НПК.

Мотивите към самия законопроект за поправки на ГПК са две страници, на които се изтъква, че целта на промените е "създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство". Според петимата народни представители предложенията не противоречат на Конституцията, която "не определя конкретните случаи и характерът на законите, представящ право на прокурора да участва в граждански и административни дела". "Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от закона".

Изтъква се, че с промените на ГПК от 1997 г., е била "ограничена конституционно признатата, и гарантирана правна възможност на прокурора да започва и да участва в гражданския процес в интерес на друго лице или когато намери, че това се налага за защита на държавен или на обществен интерес". Според петимата народни представители от 43-то НС техните колеги преди 13 години са прекъснали добра законодателна традиция с 105-годишна история.

Прокуратурата може да предявява искове в защита на обществения интерес в пет държави-членки на ЕС – Франция, Белгия, Италия, Испания и Литва, както и в няколко швейцарски кантона, показва сравнителен анализ на законодателствата. Като положителен пример в тази посока е посочен и Беларус.

Цял абзац е отделен за антикорупционния ефект, който ЗИД на ГПК ще донесе: "неправомерните действия или бездействия на съответните централни или местни органи, на които е предоставено правото да се ползват и разпореждат с държавно или общинско имущество, съдържат в себе си предпоставки за корупция и могат да доведат до нанасяне на непоправими вреди за държавата, общините и гражданското общество. Процесуалното бездействие на съответните държавни или общински органи за защита правата и законните интереси на държавата и общините води до разширяване на приложното поле на неоснователно обогатяване в полза на частни субекти за сметка на част от имуществото на държавата или общините".

Аргументите против

Абсолютно недопустимо и неприемливо е управляващите да приемат законодателство, което позволява на прокуратурата да разваля сделки, включително и между частни лица. Това ни връща много назад във времето, при една друга държава. Бих попитал дали можем да посочим пример на демократична, цивилизована евроатлантическа държава, в която да има такъв ред за разваляне на сделки, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев пред БГНЕС.

"Ако две частни компании са постигнали договореност помежду си, доволни са от нея и тя не е в нарушение на действащото законодателство, кой е прокурорът, че да я оспорва? Ако има лицензионен режим за дейности или разрешителен – за сделка, то е трябвало преди тя да бъде сключена да се поиска разрешение да бъде отказано или дадено съгласие. Но ако няма такъв режим, не е предвиден според закона, откъде накъде впоследствие някой ще разваля сделка между частни лица?", казва още Велев.

По неговите думи, такъв подход от страна на управляващите "внася несигурност на търговския оборот, несигурност за инвестициите, несигурност за собствеността на инвеститорите". Това може да превърне нашата държава в бяло петно на картата на инвестициите в света, предупреждава председателят на АИКБ.

"Казват, че законовите промени са провокирани от драмата около Корпоративна търговска банка /КТБ/. Не изглежда сериозно такова намерение. По-добре да направят закон за национализация на компании, купени от Цветан Василев, отколкото да се променя по този начин закона. Защото този акт утре може да се обърне срещу тези, които го променят. А когато правим такива поръчкови закони, писани на коляно, нека ги придружим с оценка на въздействието и да си зададем въпроса - има ли го това някъде по света?", подчертава Васил Велев.

Съмнения по повод на скандалните поправки споделят и от неправителствения сектор. Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията коментира пред БНР, че промените в Наказателно-процесуалния кодекс противоречат на Конституцията, защото се дават изключително големи правомощия на държавното обвинение.

Прокуратурата все още не е доказала своята ефективност, когато става дума да се увеличават правомощията ѝ, заявява Марков.

"Не виждам какво би възпрепятствало прокуратурата при така разписания текст на законопроекта да се намесва и да спира всякакви възможни сделки, което определено е намеса, която няма своето основание нито в Конституцията, нито в демократичния ред, който претендираме, че имаме в държавата", коментира анализаторът. Той посочи като притеснителен и факта, че се дават изключително много правомощия на един силно централизиран орган, в който много голям дял от решенията и управлението се носят от един-едиствен човек, какъвто е главният прокурор.

Дали поправките ще минат при гласуването в народното събрание ще стане ясно още  в близките дни. При декларираната до момента подкрепа от основните политически сили в парламента може да се прогнозира, че проектите ще съберат необходимата подкрепа. Единственият вариант това да не се случи, е ако реформаторите убедят премиера в тежките последици и рисковете от тези промени и  ГЕРБ оттеглят подкрепата си за поректа. Което поне засега не изглежда вероятно. Очаква се промените в НПК и ГПК да бъдат приети експресно и да влязат в сила още преди Великденската ваканция на Народното събрание.

Източник: iNews.bg