Едва 55 милиона евро е усвоила страната ни до края на 2010 г. от отпуснатите за агроекологични мерки европари. Това информираха от българския клон на международната природозащитна организация WWF.
Статистиката сочи, че степента на усвояване у нас е изключително ниска, що се отнася до мерките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ЕС) за опазването на биологичното разнообразние, на традиционния ландшафт и на околната среда.
Според организацията има много причини да изразходваме малка част от отпуснатите ни средства. Една от тях е слабата информираност на земеделските представители за новите проекти поради бавния информационен поток, както и усложнената документация за кандидатстването по тях. Поради ограничения капацитет на административния персонал, често се дава приоритет на големи проекти, лесни за администриране.
"Трудно се достига до около четири милиона малки ферми в Румъния и България, много от които се отнасят щадящо към опазването на биоразнообразнието", коментират от WWF.
В крайна сметка се оказва, че 1% от големите стопанства в двете държави използват повече от половината от средствата на Общата селскостопанска политика, а едновременно с това осигуряват най-малко опазване на природата. Става въпрос за стопанствата с размер над 100 хектара.
По този повод днес в Брюксел се провежда среща, в която европейски селскостопански производители ще обсъдят с представители на Комисията по земеделие в Европейския парламент (ЕП) необходимите мерки за подобряване на Общата селскостопанска политика за следващия програмен период (2014-2020 г.) Присъстващите фермери са усвоили различни екологични практики, за да опазят биологичното разнообразие в своите райони.
Позицията на неправителствената организация, която е и координатор на земеделските представители за форума, е че минимум 50% от следващия бюджет на Общата селскостопанска политика трябва да бъде разпределен за развитието на селските райони, което представлява Ос II от общата програма. По този начин ще се отговори на поставените екологични цели и ще се подкрепи устойчивото местно развитие.
Половината от заделените за Ос II пари трябва да се инвестират в мерките за опазване на околната среда. Освен това трябва да се гарантира, че няма да има движение на средства от Ос II към Ос I или от развитието на селските райони към преките плащания.
"Развитието на селските райони трябва да бъде в сърцето на следващата бщата селскостопанска политика, за да се подкрепят работните места,поминъка и жизнеспособността им", смята директорът на офиса за европейски политики на WWF Тони Лонг.
Според него опазването на оскъдните ресурси като води и почви е от жизнено важно значение. А "позеленяването" на преките плащания за земеделските производители
не е достатъчно, за да се спаси околната среда от вредните селскостопански влияния.