Страхът от промяна

Голяма част от българските работници се страхуват от промяна. Те са склонни да избягват несигурността и у тях има вроден страх от поемането на рискове от промяна.

Това отчете главният оперативен директор на учебния център Dale Carnegie Дейвид Фаджано по време на лекция в София. Лекцията беше второто събитие от проекта "Лидери на бъдещето", който се организира от Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ) с медийната подкрепа на Econ.bg. Информация от първото събитие може да прочетете тук.

Заключенията на Фаджано са направени на база на изследване, което е проведено по методологията на холандския социален психолог Хеерт Хофстеде (роден 1928 г.). В него са били включени 29 държави. Хофстеде се занимава с изследвания на междукултурните различия. Едно от предположенията му е, че поведението на хората се определя от степента на комфорт, който те изпитват, когато попадат в ситуации на неопределеност. Хората, които не придават голямо значение на неопределеността, се чувстват уютно, даже когато не са уверени в бъдещето си.

С изследването се прави опит да се формулират характеристиките на отделните национални култури, както и на организационната култура в съответните страни. Според данните в него, България е по-близо до страните с по-висока степен на избягване на несигурността. За подобни култури са характерни повече стрес в работата, резистентност към промени, по-малко рискови начинания и ясна йерархична структура в организацията, спазвана от всички.

Според други представени данни работниците в България предпочитат да им казват какво да правят и приемат мениджърите едва ли не като бащински фигури.

На снимката (отляво надясно): Дейвид Фаджано, главен оперативен директор на "Дейл Карнеги Трейнинг", и Мария Шишкова, председател на БФБЛ

Кога ще настъпи прелом в мисленето?

На въпрос на Econ.bg как могат да бъдат преодолени тези негативни тенденции, Фаджано обясни, че това ще стане с поколенията. Той добави, че като модел на поведение работниците в България са най-близки до тези в Румъния.

Начинът на мислене на даден народ трудно може да се промени рязко и веднага. Това трябва да стане с времето и със смяната на поколенията. По този начин Фаджано коментира появилите се миналата година данни, че българите са най-нещастният и недоволен народ в Европа. В допълнение той изрази учудването си от този факт и обясни, че България е една сравнително добре развита страна.

Разликата между мениджъра и лидера

По време на събитието разликата между лидерите и обикновените мениджъри беше обяснена с твърдението, че е "по-лесно да дърпаш въже, отколкото да го буташ". Запомнете го и никога няма да сбъркате, препоръча експертът. Той допълни, че лидерите хващат въжето на рамо и започват да го дърпат, докато мениджърите просто го бутат.

Друга характерна особеност за лидерите е, че те могат да убедят хората да отидат на "някое различно място" - различно от гледна точка на време, пространство и цел. Ако например накарам всички да дойдат при мен в стаята, няма да направя кой знае какво, но ако ги накарам да дойдат с мен до хотела, да речем, значи вече съм проявил лидерски качества, обясни той.

Фаджано допълни, че лидерите притежават визия, която е разбираема за служителите и различна от политиката на компанията в момента.

Политиците

Сред любимите политици на главния оперативен директор на учебния център Dale Carnegie са Барак Обама - въпреки че Фаджано "не винаги е съгласен с него", и Ангела Меркел, "която е една твърда дама, напомняща Маргарет Тачър".

Парите

Що се отнася до парите - гостът обясни, че те са по-скоро оценка на това, което правите, а не крайна цел. Защото ако парите станат крайна цел, тогава човек може да се занимава с каквото и да е: Може да правите гуми, може да правите пици. И двете са кръгли, аргументира се експертът.

Редактор: Лили Бончева