Бензиностанциите не винаги издават касова бележка на клиентите, а понякога "обединяват" платеното от няколко души в документ само на един клиент, на когото издават фактура. За да пресече тази практика Министерството на финансите, ръководено от Владислав Горанов, предлага промени в наредбата за отчитане на продажбите с фискални устройства.
В проекта са включени и други текстове с нови изисквания към софтуера, с който търговците отчитат продажбите, специални текстове за аптеките за отчет на лекарствата, покривани частично или изцяло от здравната каса, както и към електронните магазини. Срокът за обществено обсъждане на проекта е до 21 януари.
В хода на контролната дейност на органите на НАП са установени случаи на зареждане на течни горива на един клиент, без да се издава фискален бон. На следващия клиент се издава фискален бон, като се включва и продажбата на предходния клиент, информира министерството. Друга практика е да зареждат различни клиенти, без да се издаде документ за продажба (фискален бон) на всеки клиент, а после се издава документ, който обединява продажбите.
Така клиент може да получи фактура за артикули, които не е платил и да обяви пред проверяващите по-големи количества налични течни горива с недоказан произход и без платен акциз.
Затова ведомството предлага в наредбата да се запише изрично, че фискален бон се издава за всяка продажба/зареждане на течни горива на всеки клиент и че не се допуска обединяване на повече от две продажби/зареждания на горива, направени от един клиент в един фискален бон."
Измененията, които министерството предлага, ще премахнат предпоставките за некоректно данъчно поведение от определени задължени лица. Ще се попречи и да се ограничават правата на потребителите в бензиностанциите, се казва в мотивите.
Към момента в нормативната уредба има изисквания само към фискалните устройства в търговските обекти, но не и към софтуера, който ги управлява, е установило министерството. Възможно е в софтуера да се вграждат функционалности, които позволяват при приключването на продажба да не се подава команда към касовия апарат за отпечатване на фискален бон, а негова имитация да се печата от от нефискално устройство и да се дава на клиента. Така чрез програмния продукт търговецът има възможност да укрива част от оборота. При извършваните от НАП контролни производства е установено, че процентът на укрития оборот в обекти, в които се използват софтуери за управление на продажбите, се движи между 30% и 70%.
Зачестяват и случаите на манипулиране или дори изтриване на информация от устройствата, с които работи софтуерът. Понякога тази информация се съхранява на отдалечен сървър или в компютърен "облак", като при проверка задължените лица твърдят, че нямат достъп до тази информация и не могат да я предоставят на проверяващите.
Измененията предвиждат всяко лице, производител и/или разпространител на софтуер за управление на продажби да декларира в НАП че софтуерът отговаря на изискванията и не съдържа модули, позволяващи заобикалянето им. Той трябва да обяви, че не произвежда софтуер, с който се променя функционалността на програмите или се манипулират данните. НАП поддържа публичен списък с регистрираните софтуерни продукти.
С предложените промени в наредбата се въвеждат изисквания към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти, целта на които е да се предотврати възможността за укриване на обороти от продажби в търговски обекти посредством вградена в софтуера функционалност, гласят мотивите.
Министерството очаква, че потребителите няма да претърпят съществени разходи за привеждането на използвания от тях софтуер към новите изисквания, защото разработчиците ще им предоставят актуализация на съществуващата версия без да изискват допълнително заплащане извън абонамента.
За потребителите на Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP-системи), които са малка част от всички потребители на софтуер за управление на продажбите, се очаква тези разходи да са съществени, но към момента министерството не може да даде оценка за техния размер.
