Границата между легалната и незаконната икономика в България е далеч по-размита от тази в повечето страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Това се посочва в анализ на Центъра за изследване на демокрация (ЦИД) на тема: "Организираната престъпност и корупцията: национални характеристики в страните членки на ЕС", представен на кръгла маса в парламента от Тихомир Безлов, главен експерт в ЦИД.

Според Безлов организираната престъпност, натрупала богатства от наркотиците, контрабандата и проституцията, се намира в симбиоза с корпорации и групи, които притежават приватизираните държавни активи. Подобно съдружие е в състояние да трансформира натрупаното богатство в политическа и административна власт, считат анализаторите.

Според изследването организираната престъпност оказва силно влияние върху политическия елит и партиите на местно равнище, а някои криминални структури дори са в състояние да въздействат върху депутатите или политиците на национално ниво.

В редица държави, сред които и България, крупни криминални предприемачи установяват контрол върху назначенията в полицията и службите за сигурност, посочи Безлов, цитиран от БТА.

Членките на ЕС могат да бъдат разделени в седем групи в зависимост от степента на тяхната уязвимост от корупционен натиск. Според доклада, в първата група са страни като Дания, Финландия и Швеция, които успешно се справят. България е в последната заедно с Полша и Румъния.

В документа е записано, че политическото влияние върху съдилищата е ключов фактор на съдебната корупция. Обвързаността на главния прокурор с правителството, както и на членовете на Висшия съвет или върховния съд с парламента, компрометират независимостта на съдебната власт, смятат от ЦИД.