"Всички елементи са налице, за да бъде постигнато споразумение за нов заем за Гърция”, заяви френският министър на финансите Франсоа Барон в навечерието на срещата на финансовите министри от еврозоната в Брюксел.

Днес в ранния следобед в Брюксел ще се съберат финансовите министри от еврозоната (т.нар. Еврогрупа), като основната тема на срещата ще бъде вторият заем за Гърция. На срещата ще присъства и комисарят по въпросите на икономиката и монетарната политика Оли Рен.

Финансовите министри от еврозоната се събират, за да решат дали гръцкото правителство е направило достатъчно, за да получи спасителния план на стойност 130 млрд. евро, без който страна ще фалира през март, когато трябва да погаси огромен правителствен дълг.

Освен проблемите на Гърция, дебати ще има и по отношение на механизмите за финансова взаимопомощ в ЕС. Ден по-късно по традиция ще се проведе и заседанието на ЕКОФИН – на него присъстват финансовите министри или техни представители от всички държави от общността. Те ще разгледат доклада на ЕК за макроикономическите дисбаланси, както и решенията на Еврогрупа.

В неделя премиерът Лукас Пападимос замина за Брюксел, за да се подготви за срещата. Финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър заяви, че страната му застава зад подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ) за спасителния план, но не уточни за какъв размер става дума. Спасителният план ще отпише 100 млрд. евро дълг към частните кредитори, които ще приемат едва 30% от това, което Гърция им дължи.

Петте години на рецесия доведоха Гърция до дълг от над 160% от брутния вътрешен продукт (БВП). Лидерите на еврозоната и МВФ заявиха през октомври, че гръцкият дълг трябва да бъде намален до по-устойчиво равнище от 120% от БВП до 2020 година, припомня ВСС ("Би Би Си”).

Успешното прилагане на суровите мерки, изисквани от Европейския съюз и Европейската централна банка, които са международни кредитори на Гърция, се провали във въстановяването на растежа и допълнително доведе до сблъсъци между демонстранти срещу мерките и полицията. Мерките бяха приети от парламента през миналата седмица чрез съкращания в размер на 3.3 млрд. евро от заплатите, пенсиите, здравеопазването и разходите за отбрана в страната.

Няколко хиляди души протестираха в Атина срещу орязванията на доходите, в момента, в който правителството на Пападимос приемаше мерките - но те бяха малко в сравнение с хилядите излезли срещу мерките само седмица по-рано. Преди дни пък някои от финансовите министри от еврозоната поискаха допълнителен механизъм и мерки, които да гарантират, че Гърция ще спазва приетите ангажименти.

Все още не е ясно как еврозоната възнамерява да запази натиска си върху Гърция, за да си осигури гаранция, че страната ще изпълнява ангажиментите си, коментира европейският редактор на ВСС ("Би Би Си”) Гавин Хюит. Той се съмнява, че дори и със спасителния план, Гърция ще бъде в състояние да намали дълга си до едно устойчиво равнище.

В сряда финансовите министри на еврозоната заявиха, че Гърция е постигнала "значителен напредък", но така или иначе поискаха повече подробности, включително и пълен график за изпълнение на мерките.

Ръководителят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер заяви, че е необходима повече работа за засилване на надзора на начина, по който Гърция ще приложи строгите мерки.

Това ще бъде втори спасителен план за Гърция. Първият фонд за спасяване на страната бе на стойност 110 млрд. евро и бе отпуснат през 2010 г., но  не беше достатъчен, за да предотврати кризата в страната.

Припомняме, вчера стана ясно, че 72,7% от гърците искат страната им да остане веврозоната, но само половината считат, че това е възможно, сочи обществено допитване, оповестено от гръцкия ежедневник "Риъл Нюз".

Вчера германският финансов министър Волфган Шойбле коментира пред седмичното издание Tagesspiegel am Sonntag, че няма смисъл от разсрочване на спасителната програма за Гърция. Мнение изрази и австрийският финансов министър Мария Фектер, която заяви, че финансовите министри от еврозоната изглеждат готови да одобрят спасителния пакет за Гърция.

В същото време все повече хора изразяват съпричастност и солидарност с икономическите проблеми на Гърция. В различни европейски столици ентусиасти се включиха в огромно сиртаки, скандираха "Гърция не е сама", а във Facebook вече има група "We are all Greeks".