В понеделник, 20 август Гърция излиза от третата си спасителна програма с надеждата, че ще може да отново да взима заеми на международните пазари след продължила близо девет години дългова криза, която сви икономиката с една четвърт и доведе до прилагането на болезнени мерки за финансови съкращения.

Кризата бе изключително травмираща за гърците, които ентусиазирано размениха драхмите с евро през 2001 г. Приемането на единната валута доведе до началото на една ера на евтини кредити, които подхраниха харченето на средства при частното потребление и публичните разходи, които изпратиха в небесата гръцкия бюджет и текущ дефицит.

След като дълговата криза избухна в началото на 2010 г. четири последователни правителства се опитаха да овладеят банкрута, разчитайки на най-голямата спасителна програма в икономическата история – над 260 млрд. евро, предоставени от партньорите на Гърция в еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ).

Въпреки че вече гледа към завръщането към нормалността и възвръщането на икономическия суверенитет, Гърция все още усеща своите белези – банките ѝ са обременени с огромно портфолио лоши кредити, а тежестта на държавния дълг продължава да е най-голямата в еврозоната, на ниво от 180% от брутния вътрешен продукт.