Гръцкият финансов министър Янис Стурнарас ще се срещне днес (5 ноември) с представители на „Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд). Атина ще се опита да убеди своите кредитори, че изпълнява условията на сегашния спасителен план и повече икономии не са нужни. Според агенция „Блумбърг“ един от спорните въпроси е за нивото на фискални мерки, необходими на Гърция, за да достигне целите си по отношение на бюджетния дефицит.

„Не мисля, че по този въпрос ще има конфликти“, заяви министър-председателят Андонис Самарас в интервю за гръцката MEGA TV вчера (4 ноември). „Ако е необходимо нещо повече, винаги можем да направим структурни реформи, които да не повлияят пенсиите и заплатите“.

В момента Гърция се намира в шеста поредна година на рецесия, която унищожи около една четвърт от БВП на страната и увеличи безработицата до 28% - най-високата в еврозоната. Утре (6 ноември) двата най-големи синдиката в страната организират общонационална стачка срещу режима на строги ограничения, закрепени към спасителния план на стойност 240 млн. евро. Премиерът Самарас обаче заяви, че Гърция не може да си позволи още едно съкращение на заплатите и пенсиите.

Очаква се днес ЕК да излезе с обновена прогноза за страната. Последните проучвания от май прогнозираха икономиката да нарасне с 0,6% през 2014 г., след като се свие с 4,2% през тази.

Гръцкото издание „Екатимерини“ съобщава, че представители на ЕК са отрекли появилата се информация, че „Тройката“ се е съгласила да преговаря със страната единствено, защото Атина е поела ангажимента бюджетният дефицит за следващата година да е в размер на 2,9 млрд. евро. Властите в Гърция прогнозират дефицитът да е в размер на не повече от 500 млн. евро през 2014 г.

Друг важен въпрос по време на разговорите с „Тройката“ ще бъде съдбата на две държавни оръжейни компании. Кредиторите искат те да бъдат затворени и при липса на развитие изплащането на договорените през юли 1 млрд. евро може да бъде забавено.

От „Екатимерини“ допълват, че трите основни аргумента на Атина в защита на позицията са, че приходите от данъци са надминали очакванията, че икономиката се е свила с по-малко от прогнозираното и че унифицираната структура на заплатите ще се прилага стриктно в целия публичен сектор, в това число държавните компании, което ще генерира спестявания от поне 500 млн. евро.