Държавна агенция “Национална сигурност” и МВР обявиха за обществено обсъждане изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари. Изненадващо, мащабният законопроект се публикува часове след първото заседание на новото правителство, предава БГНЕС. 

За сравнение, досега действащият ЗМИП се състои от общо 24 члена и общо 5 глави, докато предложеният проект се състои от общо 125 члена и общо 10 глави. Новият закон има за цел привеждането на българското законодателство в съответствие с европейска директива, относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма. Изискванията на новата Директива (ЕС) 2015/849 следва да бъдат въведени в националните законодателства до края на месец юни 2017 г. 

Законът засяга работата на ред държавни институции, търговските банки, борсови и инвестиционни посредници, обменни бюра, застрахователи, пенсионно-осигурителни дружества, одитори, счетоводители, нотариуси и други. “Ефектът, който следва да постигне новото законодателство, е подобряване на прозрачността в собствеността на юридическите лица и другите правни образувания, както и по-доброто познаване на клиентите от страна на задължените субекти. Очакван ефект е и алокацията на ресурси от страна на тези задължени субекти по отношение превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма също да става на база оценка на рисковете. С въвеждане на по-високи санкции за неспазване на закона и с подобряване на контролните функции на надзорните органи следва да се постигне по-висок превантивен ефект при прилагането на новото законодателство. 

До момента практиката показва, че някои от задължените субекти пренебрегват определени свои задължения, като това следва да бъде преодоляно именно с тези нови изисквания”, пишат в мотивите от ДАНС и МВР. Друг очакван ефект е повишаване на нивото и качеството на взаимодействие между финансово-разузнаватеното звено в ДАНС и правоохранителните органи. Това следва да се извърши чрез даване на по-широк достъп до информация и повишаване качеството на оперативния анализ, чрез въвеждане на изискване за допълнителен анализ на собствените бази данни от страна на ДАНС. За целта е необходимо и въвеждане на допълнителни механизми за използване на електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация. 

Подобни мерки са необходими поради огромните обеми на постъпваща информация по реда на действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари и съобразно предложените законодателни изменения, допълват вносителите на законопроекта. ДАНС и МВР предлагат изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари. 

Службите очакват, че новият закон ще доведе до намаляване на случаите свързани с изпирането на пари и така “ще бъде повишен интегритета на финансовата система в страната, ще бъде постигнато по-високо ниво на доверие в същата, както от страна на гражданското общество, така и на бизнеса”. “При намаляване случаите на изпиране на пари следва да бъдат намалени и свързаните с това предикатни (първоначални) престъпления, които генерират финансови активи. Що се касае до финансирането на тероризма, ползите, които следва да бъдат постигнати, са предимно социални чрез превенция на устоите на обществото”, става ясно от оценката на въздействието на предложения закон. 

По данни на “Финансово разузнаване” на ДАНС, за 2015 г. със заповед на министъра на финансите са били спрени за срок от 3 (три) работни дни, съмнителни операции и/или сделки в общ размер от 40 млн. лева, като са били получени доклади за съмнителни операции на обща стои?ност 4,365 млрд. лева, а са разкрити към правоохранителните органи и/или прокуратурата съмнителни операции/сделки (където съмнението за изпиране на пари не е отпаднало след извършения анализ от страна на дирекцията) в размер на 2,6 млрд. лева. Според проучване на Организацията на обединените нации, размерът на паричните средства, които ежегодно се изпират в световен мащаб, възлиза приблизително на 1,6 трилиона долара, т.е. 2,7 % от световния БВП. Проучването показва, че по-малко от 1 % от изпраните средства биват разкрити от правоприлагащите органи, а реално конфискувани са по-малко от 0,2 %, става ясно от мотивите.