Днес Европейската комисия (ЕК) прие разпоредбите за облагането с данъка върху финансовите сделки (ДФС).

Както беше поискано от 11-те държави членки, които ще прилагат този данък, предложената директива има същия обхват и цели като първоначалното предложение за ДФС, което Комисията изготви през септември 2011 г. Запазени са както подходът за облагане на всички сделки, които имат установена връзка със зоната, съставена от участващите държави членки, така и ставките от 0,1% за акции и облигации и от 0,01 % за деривати.

Очаква се, че след като започне да се прилага от 11-те държави членки, данъкът върху финансовите сделки ще осигури приходи от порядъка на 30-35 млрд. евро годишно.

Основните цели на данъка върху финансовите трансакции са три. На първо място, той ще укрепи единния пазар, като се намалят различаващите се национални подходи спрямо данъчното облагане на финансовите сделки. На второ място, данъкът ще гарантира, че финансовият сектор допринася в значителна степен за публичните приходи, както е справедливо. И на последно място, ДФС ще подкрепи регулаторните мерки за насърчаване на по-отговорното поведение на финансовия сектор, насочено към реалната икономика.

Както и в първоначалното предложение, ДФС ще е с ниски ставки, голяма данъчна основа и ще е придружен от мерки срещу преместването на дейности на финансови институции в други държави. Също така, по подобие на първото предложение ще се прилага принципът на мястото на установяване. Това означава, че данъкът ще е изискуем, ако която и да е страна по сделката е установена в участваща държава членка, независимо от мястото на извършване на сделката. Това се отнася за случая, в който самата финансова институция страна по сделката е установена в зоната, съставена от участващите държави членки, или ако тя действа от името на субект, установен в тази зона.

Като още една мярка срещу отклонението от данъчно облагане, днешното предложение добавя и принципа на мястото на издаване. Това означава, че издадените в 11-те държави членки финансови инструменти ще се облагат при търговията с тях, дори ако съответните субекти не са установени в зоната, съставена от участващите държави членки.═ Освен това сега са включени изрични разпоредби за борба със злоупотребите.

По подобие на първоначалното предложение, ДФС няма да се прилага към обичайните финансови дейности на гражданите и бизнеса (например заеми, плащания, застраховки, депозити и др.), за да се защити реалната икономика. ДФС няма да се прилага и към традиционните инвестиционни банкови дейности при набиране на капитал, нито към финансовите сделки, извършвани като част от операции по преструктуриране.

Също така предложението изключва рефинансирането, паричната политика и управлението на публичния дълг. Ето защо сделките с централните банки, ЕЦБ, Европейския инструмент за финансова стабилност, Европейския механизъм за стабилност, както и с Европейския съюз са освободени от данъка.

След оживени дебати по предложението на ЕК за въвеждане на европейски данък върху финансовите трансакции, на заседанията на Съвета по икономически и финансови въпроси през лятото на 2012 г. беше налице консенсус, че по този въпрос няма да се постигне единодушие между 27-те държави членки в разумен срок. Въпреки това няколко държави членки изразиха силна подкрепа за продължаване на действията във връзка с ДФС. Ето защо през есента на 2012 г. 11 държави членки представиха на Комисията официално искане да се разреши засиленото сътрудничество по данъка върху финансовите сделки, като за основа се използва предложението на Комисията от 2011 г.