От началото на 2018 година Националната агенция по приходите (НАП) започва да публикува на своята интернет страница списъци с подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Така ще е видно кой крие ДДС. Първият черен списък вече е качен и в него фигурират над 80 нарушители, уличени в данъчни прегрешения - магазини, заведения, сергии на пазари, автосервизи, хотели, складове, фризьорски салон, аптека и ателие за химическо чистене.

Мярката със списъците е срещу опитите за заобикаляне на санкцията "запечатване", въведена през миналата година и особено активно прилагана при проверките по морските курорти през лятото. Данъчните инспектори вече имат право успоредно с глобите да затварят за срок до 30 дни заведения и магазини, които не издават касови бележки и крият обороти, пише в. "Сега".

НАП обаче установи, че нарушителите са намерили начин да заобикалят новата санкция - чрез скоростно прехвърляне на обекта на друга фирма, преназначаване на персонала, прехвърляне на касовите апарати и преподписване на договори с наемодатели и доставчици. Затова с последните промени в Закона за ДДС бе прието, че подлежащ на запечатване обект ще бъде затворен независимо от промяна на субекта, който го стопанисва - при условие че новият стопанин знае за санкцията. Именно затова НАП започва да публикува черен списък на местата, в които е установила криене на данъци - всеки да може да се информира. Остава в сила и досегашното залепяне на предупредителни съобщения на самия обект.

От началото на годината в сила е още една промяна в Закона за ДДС, с която се запушва една от пробойните в облагането с този данък - избягването на регистрация по ДДС при достигане на 50 000 лв. оборот. Отново проверките това лято в морските курорти разкриха практиката големи търговски обекти да сменят собствеността си непосредствено преди достигане на оборота за регистрация по ДДС, с което избягват плащането на налога. Затова от тази година срокът за задължителната регистрация е силно съкратен - 7 дни след достигане на оборот от 50 000 лв. Старата разпоредба бе 14 дни след приключване на месеца, в който е достигнат прагът, което на практика даваше възможност фирмите да се бавят повече от месец.