Декември месец е натоварил държавния бюджет с голяма сума непланирани разходи за персонал. Вместо да завърши годината с очаквани разходи по това перо от 16,72 млн. лв., бюджетът е приключил годината с тотал от 17,2 млн. лв. или 500 млн. лв. повече. Разходите очевидно са натрупани в последния момент, защото последната прогноза за очакваното изпълнение на бюджета към края на 2023 г. е от 12 януари. Крайните данни, обявени от финансовото министерство вчера, показват, че тази прогноза е била надхвърлена.

Както “Сега” писа, в рамките на 2023 г. финансовото министерство вече веднъж преоцени очакваните разходи за заплати в държавните и общински структури и осигурителните фондове. По първоначални сметки всички публични разходи за персонал, включени в консолидираната фискална програма, трябваше да са близо 16 млрд. лв., При внасянето на проектобюджет 2024 прогнозата за реално изпълнени бе в размер на 16,7 млрд. лв., а окончателната равносметка за реално изхарченото е 17,2 млрд. лв. Това прави общо разминаване между програма и изпълнение в размер на 1,2 млрд. лв.

Прегледът на числата показва, че основният ръст на годишна база спрямо декември, 2022 г. е при разходите за персонал по държавния бюджет - които достигат 8,5 млрд. лв. при 7,4 млрд. лв. за 2022 г., и при общините - с изхарчени 6,8 млрд. лв. за заплати и осигуровки през 2023 г. при 5,6 млрд. лв. за 2022 г.

Извънредните разходи за заплати през декември са компенсирани от задържане на разходите за издръжка, показват числата. За издръжка по консолидираната фискална програма са отчетени 7,2 млрд. лв. разходи при очаквани  според прогнозата от 12 януари 8,4 млрд. лв. Икономията на разходи за издръжка е по държавния бюджет, като там се отчитат разходи, които са дори под нивото от 2022 г. Към края на 2023 г. са отчетени 3,5 млрд. лв. харчове за издръжка срещу 3,8 млрд. лв. към края на 2022 г. Други системи извън министерствата като общини и университети не са имали късмет издръжката им да пада - обратно, там се отчитат ръстове. Едно възможно обяснение за по-ниските разходи е задържането на неплатени фактури, което няма как да се види от отчета на бюджета.

Данъчно-осигурителните приходи по консолидираната фискална програма за 2023 г. по окончателни данни са 52,3 млрд. лв. при 53,1 млрд. планирани, неданъчните възлизат на 10,9 млрд. лв. при заложени 11,1 млрд. лв. Постъпленията от помощи, където попадат парите от ЕС, са 3,8 млрд. при планирани 5,1 млрд. лв., като тук основната причина е неполученото навреме второ плащане по плана за възстановяване и устойчивост.

По окончателни сметки 2023 г. завършва с дефицит от 5,6 млрд. лв. или 2,9% от БВП на касова основа. По първоначален план дефицитът на касова основа трябваше да е по-нисък - 2,5% от БВП или 4,6 млрд. лв. Една от причините за надхвърлянето му е решението на кабинета да задели в специална сметка авансово 1,2 млрд. лв. за общински проекти, които ще се договарят тази година. На начислена основа дефицитът е 2,2%, като това е показателят, който се отчита пред ЕС и за членство в еврозоната следва да е под 3%.

Кабинетът изтъква този по-нисък дефицит като успех. За януари, 2024 г. сметките на хазната излизат по предварителни данни на излишък от 400 млн. лв. Сходен излишък - в размер на 470 млн. лв., е реализиран и в края на януари 2023 г.