Невероятно, немислимо, невъзможно, извънземно, покъртително, изумително, сърцераздирателно - това са само част от определенията, които ми идват на акъл след този мач - мач, който е достоен за Пантеона на най-драматичните в цялата история на футбола.

Хърватия - Турция - 119 минути тактическо надлъгване, предпазлива игра, внимание при всеки детайл, малко рискове. И две минути на тотална лудост, на безумна радост, на горчиво разочарование и на едно съдийско решение, което не може да се определи като грешно по правилник, но ще остане във фолклора като най-голямата секира за хърватския футбол и като най-божествения подарък за турския.

Като игрово поведение Хърватия заслужаваше повече да продължи - шахматистите бяха отбора, който създаде малкото положения в този мач, докато Турция имаше само два удара за 120 минути игра, но единият от тях сега сигурно ще накара всички турци да се напият като казаци независимо от това доколко са религиозни.


През първото полувреме Ивица Олич направи решаващ и фрапантен пропуск, който може би коства мача на Хърватия. След 20-тина минути игра и една доста добра възможност за шахматистите след слизане на Ракитич по фланга и центриране за Сърна, който бе блокиран в последния момент, Олич удари напречната греда от три метра фронтално срещу празната врата. Положението беше изработено от Лука Модрич, който нахлу отдясно и сервира на тепсия топката на нападателя на "ЦСКА Москва", но той направи немислимото - греда. Турция се отчете само с един удар на Мехмет Топал от 35 метра, който обаче мина застрашително край левия страничен стълб на Плетикоса.


Темпото на игра и без това не беше бързо през първите 45 минути, а след почивката то падна още повече. Защитите доминираха, като доказателство за това беше факта, че първата засада изобщо в мача беше свирена в 60-тата минута.

7-8 минути преди края на редовното време Сърна от пряк свободен удар стреля майсторски, но Рюстю Реджбер с прекрасен плонж спаси. В последната минута на редовното време удар от далечна дистанция отиде в Олич, той обаче не спря добре топката и не можа да стреля хубаво - ударът му отиде високо над гредата.


Продължения - картинката стана още по-сива, като малко учудващо Турция беше по-активна през първите 15 минути на добаването време. Безкрайната енергия на Тунчай Санлъ му позволи да направи рейд в наказателното поле и от аутлинията да стреля, но Плетикоса се намеси умело.

И когато дузпите изглеждаха неизбежни в 119 минута за Хърватия блесна лудо ловджийско щастие. Сърна атакува по десния фланг, успя да се пребори да изпрати някакъв пас в наказателното поле, като коженото кълбо отиде към аутлинията. Там Рюстю Реджбер тръгна да излиза, но Модрич овладя пръв топката, извъртя се, центрира с левия крак и Иван Класнич направи класическо контрапие на тичащия обратно към вратата си турски вратар, забивайки топката в долния десен ъгъл - 1:0 и Хърватия излиза на полуфинал срещу Германия с втори шанс да вгорчи дълбоко живота на Бундестима.

Да, но не - Турция и провидението не бяха казали последната си дума. 120-та минута - засада на Петрич, Рюстю бързо взима топката, праща я пред наказателното поле, там Семих Сентюрк е най-бърз и с бомбен шут намира горния десен ъгъл на Плетикоса - 1:1. Хърватският треньор Славен Билич побеснява, защото вече е поискал смяна, но Роберто Розети позволи изпълнението на свободния удар, което доведе до най-поразителното изравняване в историята на Европейските първенства.

Оттук нататък всичко бе ясно - хърватите, които бяха спечелили срещата в главите си, съвсем естествено не можаха да се пренастроят за дузпите. Модрич и Ракитич изобщо не уцелиха вратата на Рюстю, а дузпата на Петрич бе спасена от турския вратар, докато Туран, Сентюрк и Алтинтоп бяха безпощадни - победа за Турция и радост, дива радост, безумна радост, разтърсваща радост. Ашколсун, комшу, Фортуна закриля смелите.


Съдията: Роберто Розети ще остане във фолклора на хърватските запалянковци като "Касапина от Виена". Италианският съдия имаше едно спорно отсъждане за 120 минути, но какво - не даде на Славен Билич да извърши смяна точно преди фаталния пас за изравнителния гол. Розети вече е хърватския Киню, а предвид факта, че майка му е хърватка, дано никой усташ да не й разбере името. Но поне за едно може да е спокоен - не може да бъде обвинен, че е подкрепил шахматистите заради хърватските си корени.


Състави на двата отбора:
Хърватия: Стипе Плетикоса (вратар); Ведран Чорлука, Роберт Ковач, Йосип Шимунич, Даниел Пранич (защитници); Дарио Сърна, Лука Модрич, Нико Ковач, Иван Ракитич, Нико Кранчар (Младен Петрич '65) (полузащитници); Ивица Олич (Иван Класнич '97) (нападател); схема: 4-4-1-1

Турция: Рюстю Реджбер (вратар); Сабри Саръоглу, Емре Ашък, Гьокхан Зан, Хакан Балта (защитници); Хамит Алтинтоп, Мехмет Топал (Семих Сентюрк '76), Арда Туран, Тунчай Санлъ (полузащитници); Нихат Кахвечъ (Гьокдениз Карадениз '117), Казъм Казъм (Югур Борал '61) (нападатели); схема: 4-1-3-2


Голмайстори: 1:0, 119-та минута - Иван Класнич; 1:1, 120-та минута - Семих Сентюрк

При дузпите: 0:0 - Лука Модрич (аут); 0:1 - Арда Туран; 1:1 - Дарио Сърна; 1:2 - Семих Сентюрк; 1:2 - Иван Ракитич (аут); 1:3 - Хамит Алтинтоп; 1:3 - Младен Петрич (Рюстю Реджбер спасява)

Жълти картони: Тунчай Санль (пропуска следващия мач), Арда Туран (пропуска следващия мач), Югур Борал, Емре Ашък (пропуска следващия мач)