Републиканският бюджет ще бъде обсъден в пленарната зала на първо четене. Вчера депутатите одобриха бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване. 

Във финансовата рамка е заложено догодина икономиката да отбележи ръст от 3,3 на сто, безработицата да продължи да спада, а ръстът на инфлацията да се забави. Най-сериозният риск пред осъществяването на прогнозата е неблагоприятната външна среда. 

През 2020 година се предвижда възможността за изтеглянето на нов дълг от 2,2 млрд. лева, което е и един от буферите в бюджете, заяви финансовият министър Владислав Горанов.

Най-вероятно догодина ще излезем на външните пазари, за да си осигурим необходимото дългово финансиране, каза министър Горанов при представянето на републиканския бюджет в ресорната комисия:

"Наличието на ликвидни буфери е предпоставка за създаване на цялостно усещане за предвидимост и устойчивост."

Попитан дали има опасност отново да актуализираме бюджета заради еднократно голямо плащане, финансовият министър каза: "Не смятам. Големите проекти за модернизация на армията, които предстоят, се надявам да бъдат вместени в програмите, приети от НС, и да има график с разсрочено финансиране."

Необходимо ли е по-голямо от заложеното увеличение на парите за общините?

"Искаме да имаме модерна инфраструктура в населените места и да плащаме по 20, до 50 лв. данък за имот в столицата, който струва 150 хиляди лева. Е, няма как да стане!", категоричен бе Горанов, с което призова общините да увеличат имотния данък. Промяната на местните данъци и такси не предполага и новости в облагането на доходите. Преките и косвените данъци догодина няма да се променят.