Стефан Данаилов откри 43-тото Народно събрание, а след това всички 240 депутати се заклеха. На церемонията присъстват са служебният премиер Георги Близнашки и министри, патриарх Неофит, главният мюфтия Мустафа Хаджи, евродепутати, представители на дипломатическия корпус. Заседанието на парламента се предава пряко по БНТ и БНР.

Резултатите от изборите на 5 октомври вкараха в парламента 8 партии. Най-голямата парламентарна група в 43-то НС има партията на Бойко Борисов - 84 народни представители. "БСП - лява България" е с 39 депутати, а третата по големина група е тази на ДПС - с 38 народни представители. Реформаторският блок е с 23-ма депутати, Патриотичният фронт - 19, а "България без цензура" - 15. С по 11 депутати са "Атака" и АБВ.

Първи на парламентарната трибуна застана лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той посочи, че има няколко възможни алтернативи за съставяне на кабинет. По неговите думи лидерите на останалите политически сили трябва да вземат общо решение коя ще е най – добрата форма на управление.

Борисов посочи, че едната възможност е бъдещият състав на Министерски съвет да бъде подкрепен от колкото се може повече политически сили. "Такова правителство съм готов да оглавя", коментира лидерът на ГЕРБ.

Той допълни, че друга алтернатива е да се направи временен кабинет до местните избори, когато да се проведат два вота наведнъж. Борисов допълни, че третият вариант правителството "да живее" до президентските избори, когато отново да има вот 2 в 1.

Според Бойко Борисов обаче нови избори през зимата не са добра идея. "Не знам дали бюлетините до секциите дали ще могат да бъдат закаран при тежка зима, каза той.

“Нека се въздържаме от неясни форми на управление. Всяко правителство, подкрепено от повече от една политическа сила, вече е коалиционно, а не програмно”, коментира от своя страна председателят на БСП Михаил Миков.

По неговите думи ДПС ще бъде в ролята на конструктивна опозиция, като нейната основна задача ще бъде отчетността на държавните регулатори, както и развитието на българия като социална държава, както и засилване на ролята на държавата като регулатор и инвеститор.

"Изборите ли решават всички проблеми? Аз силно се съмнявам в това", каза Миков. Според него от основно значение в момента е преодоляването на дефицитите на доверие.

„След 2 години на политически нестабилност очаквахме плавен преход. 43-то народно събрание идва в изключително кризисен момент - дефицит, проблема КТБ, здравеопазване и социален популизъм“, започна своето изявление лидерът на ДПС Лютви Местан.

Той подчерта, че случаят с Корпоративна търговска банка (КТБ) е “разликата между истината и мита, истината е отвъд мита за банката на ДПС”.

"Кой назнача в съдебната система - много важни въпроси, с езика на фактите, а не в плен на митологемите, ние имаме проблем с внушенията, с антидпс внушенията. Кой и защо продуцира след изборите антиДПС истерия. Знаем защо - цели си благоприятна среда за антиевропейски, антинатовски съюз", допълни още Местан.

От своя страна от Реформаторския блок подкрепиха ГЕРБ за съставянето на правителство. "РБ няма да бъде пречка за съставяне на дясноцентристко правителство", обяви Миглена Кунева. Според нея от партията оценяват, че страната е в криза. "Затова призоваваме политическите сили да си дадат сметка, че правителство на малцинството би било третото правителство, което няма да изкара мандата си", допълни тя. 

Радан Кънев подчерта, че трябва да се търси консенсус. "Ние не сме най-доброто от българската нация, но на нас българската нация е възложила отговорността да се справим. Трябва да търсим консенсус", коментира той.