Депутатите спориха върху промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Дискусията беше предизвикана от текста от закона, който регламентира свободното следене на телефонните разговори и интернет трафика на потребители, предаде Агенция "Фокус".

Законопроектът за изменение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е необходим на министерството, но е два пъти по-необходим за сигурността на гражданите, защото престъпността става все по-мобилна и добре оборудвана, каза от парламентарната трибуна министърът на вътрешните работи Михаил Миков. По думите му извършителите на престъпления работят с 10 до 15 телефона с различни СИМ-карти, от там идва и увеличеният брой на направените разпечатки от МВР – 330 000, и броят на лицата, за които те са направени – 20 000. Когато изчезнат анонимните СИМ-карти, ще спаднат и броят, и необходимостта да се искат такъв тип разпечатки, каза министърът.

Предизборната политизация очевидно замъглява погледа на опозицията, до степен, до която най-върл враг са й правоохранителните органи, каза още министър Миков. По думите му, в обществото се насажда мнението, че МВР не е на страната на борбата с престъпността. „Този закон сигурно не е най-съвършеният, но разрешава повече оперативност", смята министърът. "Недейте, увлечени в желанието да смятате, че вътрешният министър иска повече власт. Този министър е още няколко месеца, остава системата и МВР и най-важното – повече сигурност а гражданите. Този законопроект ще бъде и едно доказателство дали има капацитет нашето общество да намери точния баланс между свобода и сигурност”, допълни Миков.

В 4/5 от европейските държави режимът на разпечатките е приравнен с този на специалните разузнавателни средства (СРС), каза председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов. По думите му за това се изисква съдебна санкция в страни като Италия, Норвегия, Франция, Германия, Кипър, Белгия.

Има много по-сериозен проблем в текстовете на Закона за електронните съобщения от това, че промените се гледат в противоречие с Правилника за работата на Народното събрание. По-сериозният проблем е нарушаването на текстове от Конституцията, каза депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. Той цитира член от Конституцията, според който свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключение се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато има съмнения за тежки престъпления. Трябва да бъде решен въпросът дали не сме в тази хипотеза на Конституцията, каза Атанасов. Според него в текста на вносителите се говори за съобщения. Този въпрос не може да бъде изобщо спорен, защото не само съдържанието на едно съобщение, но и самата кореспонденция е тайна, допълни Атанасов. Според него така предложеният законопроект е противоконституционен. Що се касае за борбата с престъпността и възможностите на МВР и службите да реагират адекватно – има закон за СРС, където е регламентиран редът. Не виждам никакво основание при законопроект за ЗЕС да се занимаваме с престъпления. Този закон няма отношение с този въпрос. Ако някой иска това, да направи промяна в НПК и Закона за СРС, каза още Атанасов. Според него съгласно ЗСРС и НПК, когато има извършено престъпление или данни за престъпление и има необходимост за използване на СРС, ако случаят е бърз и неотложен, МВР и съответните органи чрез разрешение на министъра може да изиска санкция от съда. Според него още един аргумент против този закон е делото „Галерия” на ДАНС, от което е станало ясно, че именно в специалните служби необосновано се правят разпечатки на неопределен кръг лица – без да има данни, че те са участвали в някакво престъпление.

Според Мартин Димитров от СДС БСП с подкрепата на ДПС искат подкрепяне на принципите на полицейската държава. „Няма да допуснем и не искаме полицейска държава. Подслушването няма да доведе до намаляване на престъпността в страната”, каза още Димитров и попита колко тежки престъпления са разкрити чрез подслушване.

Председателят на парламента Георги Пирински призова депутатите да съсредоточат вниманието си не върху политиканстване върху ЗЕС и да се направи разграничение между нужно решение, което обществото иска, и това, което е реално и важно.