През следващата седмица парламентът ще започне да обсъжда стратегията за стабилизация на БДЖ. Това стана ясно от думите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на конференцията "Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2015 – България и Западни Балкани”. В края на тази седмица в ръководеното от него ведомство ще се проведе мащабна среща с БДЖ, НКЖИ и всички засегнати страни относно бъдещето развитие на железопътния транспорт у нас.

"Надяваме се идната седмица да вкараме средносрочната стабилизационна стратегия с перспектива 10 години в парламента и Комисията по транспорт да започне да я разглежда”, заяви Московски. По думите му проектите в железопътния сектор са изключително важни за страната ни. Министърът се надява чрез осъществяването им през настоящия програмен период, до 2020 г. България да изгради устойчивост и стабилност на пътникопотока и товарните превози, съобщава iNews.

Сериозна подкрепа за развитието на жп превозите ще бъдат изграждащите се в момента интермодални терминали в няколко точки на страната като Драгоман, където съоръжението вече е готово, както и тези в Свиленград, Видин, Русе и др. Някои от тях са на финална фаза и съвсем скоро предстои пускането им. Московски обаче призна, че все още транспортните компании нямат достатъчно стимули, за да ги използват масово. Причините за това са основно две, обясни министърът.

Първата е скоростта по нашите жп линии, която не е достатъчно висока и така за транспортните фирми не е достатъчно конкурентно да качат камионите си на железопътните композиции и така да преминат транзитно през страната. Втората причина е свързана с таксите за преминаване на тежкотоварния трафик през шосетата и магистралите. В момента политиката в това отношение е такава, че не стимулира използването на интермодалните терминали, обясни Московски.

Според него държавата има възможност чрез законодателни промени да принуди камионите да се качат на влаковете, но е по-добре това да стане по пазарен път. Министърт изрази надежда, че след замяната на винетната система с тол такси за изминато разстояние, този проблем ще бъде решен.

България има повече готови инфраструктурни проекти спрямо възможностите за финансирането им, включително и чрез новата Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура” (ОПТТИ). Макар за програмния период до 2020 г. страната ни да може да разчита на около 400 млн. евро повече от Брюксел, това отново няма да бъде достатъчно.

"Държавата е проектно обезпечена, остава да се намери и финансиране”, каза министърът. Затова, според Московски, трябва да се помисли сериозно и за привличане на частни капитали към изграждането на инфраструктурата като публично-частни партньорства.

Транспортният министър призна и за известни разногласия между София и ЕК по отношение на приоритетността на различните проекти. Типичен пример за това е Автомагистрала "Хемус”, която за страната ни е от сериозно значение, но за Брюксел направлението София-Бургас е по-важно. Московски обясни още, че у нас, когато имаме готов проект, предпочитаме да насочим натам трафика, докато от Европа предпочитат да се търсят възможности да се изгражда инфраструктура там, където има потенциал за увеличение на движението.