Децата на родители със средно и висше образование се справят поне два пъти по-добре с учебния материал отколкото тези от необразовани семейства. Това е устойчив структурен проблем, но по време на дистанционното обучение ножицата между двете групи се е разтворила още по-широко. 

Това е един от изводите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда, изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН). Анализът, представен в края на миналата седмица, показа някои притеснителни резултати – задълбочаване на образователните неравенства, влошаване на мотивацията, ангажираността и знанията на голяма част от децата и риск от увеличаване на отпадащите от образователната система. 

На националното външно оценяване по български език и литература в VII клас през тази година учениците, чиито родители не са посещавали училище, са постигнали едва 25% от средния резултат за страната. Половината от средния брой точки имат децата от семейства с основно образование. На другия полюс са седмокласниците с родители висшисти. Те надхвърлят средния резултат с 29 процентни пункта. Учениците от семейства със средно образование имат резултати около средното равнище. 

Сходна е картината на изпита по математика след VII клас. Децата на висшистите са показали резултати с 39 процентни пункта над средните, докато учениците с неграмотни родители са постигнали само 38% от средното равнище. Разликата е повече от 3,5 пъти. 

„Учениците, получили под 30 процента от максималния брой точки на националното външно оценяване след VII клас по български език и литература, са приблизително 21%. На изпита по математика такива са почти половината. Това означава, че всяко пето дете не се справя с материала нито по български език и литература, нито по математика. Това означава риск от отпадане от образователната система“, обясни при представянето на анализа министърът на образованието и науката проф. Николай Денков. 

От подобен порядък са разминаванията в знанията на учениците и в другите класове, които се явяват на национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити. 

При зрелостниците от семействата с най-висок и с най-нисък образователен статус разминаването в знанията по български език и литература е почти 2,5 пъти. Децата на висшистите постигат 118% от средния резултат, а тези на неграмотни родители – едва 48%. 

Данните от всички национални изпити показват още, че обучението от дистанция се е отразило значително по-зле на учениците от по-слабо образовани семейства, отколкото на техните връстници с по-добре образовани родители. През тази година в VII клас резултатите по български език и литература при първата група се влошават с 13,8% в сравнение с 2019 г., докато при втората – само с 1,5%. По математика спадът в резултатите е съответно 15,6% и 1,4%. 

Подобно и положението на матурата по български език и литература в XII клас. Зрелостниците от необразовани семейства показват с 11,1% по-слаби резултати спрямо 2019 г. Постиженията на дванадесетокласниците с родители висшисти намаляват с по-малко от 1% в сравнение с последната година с нормално присъствено обучение.