България прави много в Афганистан и го прави добре, заяви посланикът на САЩ Джеймс Уорлик на конференцията "Европа за Афганистан: от разбиране до подкрепа" в Централния военен клуб в София.

В Афганистан служат около 580 българи, в две приблизително еднакви на брой части в Кабул и Кандахар, за да охраняват летищата на двата града. Освен това има български оперативни групи за обучение и свръзка, медицински и разузнавателни екипи, и всички те вършат отлична работа, посочи посланик Уорлик, цитиран от Dariknews.bg.

Според американския дипломат България несъмнено би могла да направи повече. Все още има много длъжности, на които НАТО непременно трябва да назначи хора, за да се осъществи преминаването на отговорността за сигурността към Афганистанските национални сили за сигурност, особено под формата на партниращи с Афганистанската национална армия военни единици; да осигури инструктори както за Афганистанската национална армия, така и за националната полиция, и да обезпечи доставките за цивилния персонал, като така подпомогне повторното изграждане на Афганистан, посочи Уорлик.

Според него истинският въпрос, който трябва да си зададе правителството, е дали е от голям интерес за България да направи повече. Никога не е лесно да се изпращат млади мъже и жени на места, където са застрашени. Аз обаче вярвам, че стабилизирането на Афганистан, осигуряването на по-добър живот на хората, страдали прекалено дълго, и на един, казано най-общо, по-безопасен свят, си струва риска, каза Джеймс Уорлик, който изрази увереност, че премиерът и неговите съветници ще вземат правилното решение за България.

За осигуряване на българското участие в Афганистан ръководството на армията заделя повече от 7% от бюджета за отбрана. Това стана ясно от думите на министъра на отбраната Аню Ангелов.

Той също припомни, че в момента се подготвят още три и един хирургически екип. Те ще бъдат в Афганистан в края на ноември или в началото на декември тази година. Страната ни е предоставяла и предоставя определено количество оръжие, боеприпаси, медикаменти и друго имущество за афганистанската национална армия, каза още военният министър, цитиран от БГНЕС. Той обясни, че за разлика от други държави, в това число и страни-членки на НАТО, страната ни не обявява нито начален, нито краен срок за изтегляне от Афганистан.

Ще участваме в тази операция дотогава, докато има мандат на Съвета за сигурност на ООН за коалиционните сили и докато се постигне съответно единодушно решение на Северноатлантическия съвет, категоричен бе Аню Ангелов. Военният министър заяви още, че нито официално, нито неофициално България е обявявала удвояване на българския контингент в Афганистан. През 2011 г. не предвиждаме увеличение на българското участие в мисията, в сравнение с това, което ще имаме до края на 2010 г. В средносрочен план и с оглед на новия подход на изграждане на силите, а така също и с развитието на обстановката в Афганистан не следва да се изключва априори и възможността за консолидация на военния ни контингент в Афганистан, допълни Ангелов.

За обединението на едно място на всички български военни в Афганистан се говори от около 2 г. Министър Аню Ангелов бе категоричен, че засега това е само възможност. Цитирайки думите на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, че военните усилия са необходими, но не са достатъчни, министър Ангелов заяви, че за постигане на успех в Афганистан е необходим всеобхватен подход. Според него стратегическото партньорство НАТО-ЕС е от първостепенна важност. В тази връзка усилията на ЕС за обучение на афганистанската полиция са от изключително значение, обясни още Ангелов. Според военния министър тази роля на ЕС следва да се развива.

България участва с един военен полицай в мисията на ЕС (EUPOL Afghanistan). В развитието на демократическия процес се крие бъдещото на Афганистан, смята Ангелов. Целта на международните сили е да видим Афганистан като държава, управлявана от своя народ, заключи военният министър. Той посочи, че в мисията ISAF участват 46 държави, с около 120 хиляди военни.