На Димитровден земеделските стопани се разплащали с наетите за летния сезон работници, овчарите и ратаите. На най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце. Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината. На празника имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година, пише специализираното издание Agrozona.bg.

На Димитровден стопаните гледали дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярвали, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. За съжаление, през тази година на празника луната ще е във фаза „млада луна“, но може би това е знак за едно ново начало и по-добро бъдеще на селското стопанство у нас.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

Друго характерно за димитровденските обичаи е, че на този ден започвали годежите и сватбите, за които през усиления летен сезон нямало време. На Димитровден момите извивали „сглядно хоро“ пред погледите на ергените и техните родители. Там на мегдана възрастните избирали своите бъдещи снахи, а младите виждали понякога за първи път бъдещата си булка.

Една от малкото традиции, оцеляла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Димитровденската трапеза пази характерния си облик в българските домове, дори и в тези, в които няма именици.