Всички работници в Европейския съюз – и от частния, и от публичния сектор, трябва да получават достойни минимални доходи от труд, а колективното трудово договаряне трябва да се стимулира и да достигне обхват от 80 процента. Това предвиждат одобрените на 11 ноември от Комисията по заетостта и социалните въпроси на Европейския парламент текстове на Директивата за адекватните и справедливи минимални заплати.

"КНСБ ги оценява като позитивни. Виждаме, че вече директивата ясно адресира всички категории работници. Съществен момент, за който сега получихме ясен знак в полза на нашите искания е, признаването на синдикатите като страна по колективното договаряне, без други организации на работници и подменящи структури, каквито заплахи имаше в един момент от обсъждането”, каза президентът на конфедерацията Пламен Димитров на пресконференция, на която бяха представени основните акценти в директивата.

На 11 ноември текстовете са одобрени с мнозинство от 37 гласа "за”, 10 "против” и 7 "въздържали се”. Те са получили подкрепата и на българските представители в комисията – Радан Кънев и Атидже Алиева-Вели чрез нейната заместничка с право на глас.

"През декември предстои гласуване в пленарната зала на Европейския парламент, което може да тласне преговорите между европейските институции по текстовете”, обясни Росица Макелова, научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Очакванията са директивата да бъде приета през първата половина на 2022 г., по време на френското председателство, посочи Димитров. Той представи приоритетите на КНСБ, които са намерили израз в текстовете ѝ. Сред тях са включването на минимален праг на съотношение на минималната работна заплата към средната от 50% и 60% от медианната. Ако към момента страната ни трябва да отговори на това изискване, това означава, че при 1543 лв. средна заплата през септември, минималната доближава предложения от КНСБ размер от 760 лева от януари догодина. В момента минималният доход у нас е 42,8 процента от средната заплата.

Вторият приоритет, намерил израз в директивата, е периодично тестване адекватността на МРЗ чрез необходимите средства за издръжка на живот и изчисляването на "заплата за издръжка". Така вижданията на КНСБ относно използването на издръжката на живота, като референтна стойност за определяне на покупателната способност на МРЗ, са покрити в текста на директивата.

Проектът ѝ предоставя на синдикатите редица възможности във връзка с националната минимална работна заплата. Предвижда се синдикатите да са част от националния консултативен орган по въпросите на МРЗ, който следва да бъде създаден. Дава се възможност и за участие в процеса на разработване на инструментите за събиране на данни с цел наблюдение на обхвата на минималните работни заплати и на колективното договаряне. Пламен Димитров обясни, че трябва да се развие аналитичен капацитет, който да захранва социалните партньори с информация, за да могат да се водят разговорите по определяне на минималния доход.

Приетите от парламента текстове на директивата също така задават амбициозен минимален праг от 80% обхват на наемния труд с колективно трудово договаряне. Този праг трябва да бъде постигнат чрез изготвянето на национални планове за действие с участието на социалните партньори.

Националните планове ще бъдат актуализирани поне веднъж на две години и то отново съвместно със социалните партньори. Така заложените от парламента параметри напълно кореспондират с исканията на КНСБ за постигане на минимум 70% обхват на договарянето (при сегашно покритие с КТД от 28%) посредством съгласувани с работодателите и правителството стъпки за това. В Директивата са заложени и редица мерки към държавите, чрез които реално ще се осигури упражняване на правото на колективно договаряне. Тук се включва изкореняване на практиката за недопускане на синдикална организация на работното място, както и свободен достъп на синдикатите до работниците в предприятията.

Предвид ниските нива на покритие с КТД у нас ще са нужни поне 3 плана и 5-6 години, за да достигнем до заложения обхват. Няма да стане с магическа стъпка, необходими са законодателни мерки и конкретни стъпки, каза Димитров.

Друго искане на КНСБ, намерило своето отражение в проекта на Директивата, е недопускането на различни ставки за МРЗ, както и правенето на удръжки, намаляващи изплащаното на работниците възнаграждение до равнище, по-ниско от това на минималния доход. Така ще бъде създадена гаранция, че работодателите не могат да удържат суми от минималните  възнаграждения под формата на разходи за служебно облекло, парични санкции или глоби.

Проектът на директива предвижда още фирмите, както и техните подизпълнители, при изпълняване на обществени поръчки или концесионни договори, да признават правото на сдружаване и да участват в колективно трудово договаряне.

Отделно се въвежда и изискването всяка година да се докладва до Комисията какъв ефект има политиката по обществените поръчки за повишаване на обхвата на колективното договаряне. Визията на Парламента изцяло кореспондира с позицията на КНСБ за недопускане на некоректни работодатели до обществен ресурс. Конфедерацията предлага процедурите по възлагане на обществени поръчки и отдаване на концесия да бъдат обвързани с допълнителен критерий за сключен КТД, а работодателите с установени нарушения на синдикални права и/или отказ от колективно договаряне да бъдат отстранявани от участие в тях.

Това изискване на директивата е много важно за един от секторите у нас – строителството. Има подписан браншови колективен трудов договор, но той не се изпълнява от фирми, които членуват в Камарата на строителите, тъй като нямали синдикални организации. Вече няма да имаме спорове по този въпрос, а ще трябва ефективно да признават и да участват в колективното договаряне, обясни Димитров.

Той посочи още, че работещите българи ще могат да се ползват от по-голяма защита, както чрез увеличаване на интензитета на проверките на инспекциите по труда, така и чрез получаване на правна защита (дори и обезщетение) в случай на нарушаване на правата им, включително правото на сдружаване.

Специално внимание в директивата се обръща и на уязвимите работещи лица (хора с увреждания и такива, които са с различен роден език), които следва да бъдат консултирани относно размера на МРЗ и приложимите действия при лишаването им от минималното възнаграждение.