Словенският публичен дефицит може да стигне 6% от БВП тази година заради държавните помощи, отпуснати на най-голямата банка на страната и на други държавни компании, безпокои се управителят на словенската централна банка Марко Кранец, предаде БГНЕС. 

"Изчисленията на централната банка показват, че дефицитът ще стигне 6% от БВП заради държавните помощи", обясни той. "Словения ще е една от малкото страни в ЕС и единствената от зоната на еврото, която увеличава дефицита си, вместо да го намалява", казва Кранец.

През 2010 г. словенският дефицит бе 5,6% от БВП. През 2011 г. словенското правителство отпусна помощи на Нова Люблянска банка и на други държавни компании като железниците. Световната криза удари жестоко страната, предизвиквайки свиване с 8,1% на икономиката 2009 г. След крехкото съживяване през 2010 г. (+1,1%) правителството се надява на растеж от 2,2% през 2011 г.

"При тези условия е невъзможно да намалим държавния дълг, а по-скоро ще го увеличим", заявява Кранец, който е член на Управителния съвет на Европейската централна банка.

Макар публичният дълг силно да нарасна между 2007 и 2010 г. - от 23,4% на 37,9% от БВП, Словения е една от петте страни от общо 17-те от еврозоната, която спазва критерия от Маастрихт за дълг от максимум 60% от БВП.

"Покачването на публичния дълг промени представата за жизнеспособността на нашите публични финанси на международните финансови пазари", смята словенският топ банкер.

Правителството на премиера Борут Бахор вече подготвя мерки за икономии, за да гарантира стабилността на публичните финанси, след като на 5 юни бе отхвърлена с референдум реформа на пенсионната система. Тя бе поискана от Брюксел и МВФ, за да се посрещне застаряването на населението. Отхвърлянето на предложената реформа предизвика политическа криза и опозицията поиска предсрочни избори.