На днешния ден българската православна църква почита паметта на Свети Пророк Илия. Това е един от най-големите летни църковни празници у нас.

Старозаветният Пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.

Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня.

Свети Илия е пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие.

Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.