На 6 август Българската православна църква отбелязва Преображение Господне. Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.

Апостолите не допускали, че Исус Христос ще понася унижения и страдания. Според тях това било несъвместимо с величието и славата му. Той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Ииус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Яков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина.

Исус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия, за предстоящите си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте." При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците си и казал: "Станете, не бойте се!". Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей", а в Българската православна църква - "Освещаване на гроздето". Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне

В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период, пише Dariknews.bg.

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си пожелае. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.