До 10 години България може да има изградена нова ядрена мощност. В тази връзка днес правителството одобри доклад на министъра на енергетиката за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“. Действията по проекта са в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси.

По време на заседанието министърът на енергетиката Теменужка Петкова докладва на премиера Борисов и припомни, че на 14 октомври 2020 г. Министерският съвет взе решение, с което беше даден мандат на АЕЦ „Козлодуй“ да влезе в преговори с американски компании, които разработват последните достижения в областта на ядрената енергетика.

„Целта бе да търсим възможност за реализация на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ на одобрената с решение на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ и влязлата в сила оценка за въздействие на околната среда по отношение на този проект“, подчерта Петкова. Със заповед на министъра на енергетиката се сформира работна група от експерти от АЕЦ „Козлодуй“, АЕЦ „Козлодуй - Нови мощности“, както и с привлечени и международни експерти. В рамките на вчерашния ден бе завършен докладът, отразяващ резултатите от свършената работата и предложенията на сформираната работна група.

„В хода на работата на групата са проведени разговори, разменена е кореспонденция, включително с колегите от „Уестингхаус“, тъй като три са одобрените технологии по ОВОС. Едната технология е американската за реактори „AP 1000“, другите две са руски технологии, които са реакторите за АЕЦ „Белене“, уточни министър Петкова. В доклада на експертите се отбелязва, че се подкрепя реализацията на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с наличното оборудване от проекта за АЕЦ „Белене“.

„Това са изключително важни инфраструктурни проекти, които гарантират и националната сигурност, и енергийната сигурност, и диверсификацията. Освен това използват и платеното от държавата и данъкоплатците оборудване за АЕЦ „Белене“. Мисля, че след 7-и, ще отидем и на 8-и реактор“, заяви министър- председателят Бойко Борисов в хода на заседанието. Премиерът определи доклада като добра стратегия, в която има записани важни и бързи стъпки за действие по проекта.

„С нашия доклад сме дали възможност да се вземе едно обосновано, аргументирано и информирано решение за бъдещето на нашата енергетика. И този проект не е лесен, но при добра организация можем до десет години да пуснем един нов блок“, категоричен бе изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Наско Михов.

Според гласувания от правителството доклад днес министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“.

Министърът на енергетиката трябва да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта за изграждане на нова ядрена мощност и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка. Също така министърът ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори.

По-късно през деня Борисов заяви, че с разширението на газохранилището „Чирен“, с интерконекторните връзки и с участието на страната ни в терминала за втечнен газ България на практика вече усилено работи по инициативата „Три морета“. „Докато другите още говорят, ние вече строим и изграждаме. Това заяви той на днешното правителствено заседание, на което изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов докладва развитието на три ключови енергийни проекти.

„Тази седмица стартирахме обществена поръчка за доставка на оборудване и изграждане на интерконектора България-Сърбия. На територията на България е 62 км. Стойността за тази обществена поръчка е около 144 млн. лв.“, отчете Малинов.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ изтъкна още, че в рамките на настоящата седмица се откри и обществена поръчка за изготвяне на работен проект за подмяна на надземното оборудване на газовото хранилище „Чирен“. „То е изключително важен елемент от газопреносната инфраструктура на държавата, ще даде още по-голяма възможност за диверсификация и за осигуряване сигурността на доставките и енергийната сигурност“, добави Малинов. Той докладва също, че след решението на КЗК, „Булгартрансгаз“ вече е пълноправен акционер и участник в терминала за втечнен природен газ на територията на Гърция.

„Това са три значими проекта, и трите са подкрепени от ЕК като проекти от общ интерес. Те са подкрепени от всички наши партньори и значително ще допринесат за сигурността на България. С реализацията им страната ни ще затвърди своята роля на газовата карта на Европа и ще продължи да бъде един предвидим партньор и незаобиколим фактор“, отбеляза Малинов.

„Проектите са изключително важни и за нашите съседи, на които даваме същите тези възможности, които има и България“, посочи от своя страна Борисов. Премиерът изтъкна, че разширението на газовото хранилище „Чирен“ с капацитет до над милиард куб. метра газ е свързано и с българската инвестиция в терминала за втечнен газ в Гърция, както и с интерконектора с Гърция.

„С интерконекторите България може спокойно да каже вече, че газовият хъб Балкан го има и ние сме основен разпределител в тази сфера“, добави в заключение министър-председателят.