Вече в пет икономически сектора има договорености за увеличаване на минималните осигурителни прагове (МОП) за 2012 г. Това са секторите „целулоза и хартия" (5,6%), „търговия" (7%), „туризъм" (между 15 и 20%), ЦКС и „Български пощи" (4,3%). Това стана ясно след дискусия, организирана от КНСБ, във връзка с договарянето на минималните осигурителни доходи.

Във форума участваха ръководствата на национално представителните и на браншовите работодателски и синдикални организации, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК).

На 13 септември 2011 г. в Министерството на труда и социалната политика ще се проведе заседание на работната група по договарянето на минималните осигурителни прагове в останалите отрасли.

"Не настояваме за национален препоръчителен индекс за увеличение на заплатите, но категорично настояваме за административно определяне на минимални осигурителни прагове в секторите, където не са постигнати споразумения между браншовите синдикални и работодателски организации", заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров по време на днешната дискусия.

Лидерът на КНСБ изрази мнение, че договарянето на препоръчителните индекси за увеличение на работните заплати трябва да става по икономически дейности, а не по браншове, за да се постигне по-голяма прецизност. Това предложение бе адмирирано от работодателските организации.

Друг спорен въпрос, очертал се при днешната дискусия, бе този за разпростирането от страна на социалния министър на сключените браншови колективни трудови договори върху целия бранш, за който се отнасят.

КНСБ и КТ „Подкрепа" се обявиха категорично за запазване на тази практика и за по-широкото й прилагане, докато работодателите възразиха с аргумента, че в условия на криза и нестабилност в голяма част от фирмите би било пагубно за работните места в тях, ако административно им се налагат непосилни клаузи.

Пламен Димитров съобщи още, че национално представителните синдикални организации ще внесат, вероятно още следващата седмица, официално предложение за ръст на бюджетните заплати с 10%, както и за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2012 г. на 290 лв. И двете предложения засега не срещат одобрение от страна на работодателските организации.

"Големият проблем на икономиката ни са заетостта и стабилизирането на пазара на труда. Въпросът за индексацията на доходите е само част от пазара на труда, но сам по себе си той не решава проблемите на икономиката". Това заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

"През последните 3 години средната работна заплата е нараснала с 37% при 10% увеличение на потребителските цени, заетите са намалели с 13%, а безработните и обезкуражените лица са се увеличили с цели 66,6%. Само през изтеклата година работните места са намалели с 263 000, а заетите - с 319.6 хил. В средата на тази година 46% от активните предприятия декларират нула заети, което е изключително притеснително", смята изпълнителният председател на БСК. Той изтъкна още, че драстично са намалели и инвестициите, които имат пряко влияние върху пазара на труда. Нещо повече, през първото тримесечие на тази година има отлив на чуждестранни инвестиции в размер на около 60 млн. евро.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев изтъкна, че за увеличение на бюджетните заплати може да се говори, само ако се пристъпи към сериозни съкращения в администрацията и увеличаване броя на електронните административни услуги. Тезата на Велев бе подкрепена от Божидар Данев, който подчерта, че България е сред страните с най-голям дял държавно управление като обща тежест за бюджета.