Общата сума, която ще е на разположение на страната ни от ЕС за преодоляване на последствията от пандемията от коронавируса е близо 30 милиарда евро. Това каза по време на парламентарния контрол вицепремиерът Томислав Дончев в отговор на депутатско питане от групата на БСП, предаде БГНЕС.

Дончев обясни, че част от тези суми са по настоящия програми.

„Близо 9 млрд. лв. са по линия на кохезионната политика. Една голяма част са средства по линия на общата селскостопанска политика – имам предвид директни плащания както и инвестиционни мерки. Тези средства са програмирани през последните години“, посочи той.

Дончев поясни, че последният вариант на оперативните програми е бил изпратен до Европейската комисия през март 2020 г.

„На 20 октомври ще бъде изпратена доста по-зряла версия“, обяви той и посочи, че по отношение на програмата 2021-2027 г. се движим в първия ешелон държави в ЕС.

Той коментира, че разполагаме с огромен брой от нови инструменти за действие.

„Един инструмент е т.нар. фонд за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация, той е на обща стойност 1.2 млрд. евро. Той е разделен на две части с различни срокове на разходване на парите. Едната част е до 2026 г. другата до края на програмния период 2027 плюс 3, т.е. до 2030 г.“, посочи той.

Дончев каза, че това, което коментират социалистите, е инструмента за възстановяване и устойчивост, който е на стойност малко над 6.2 млрд. евро.

„Тук напредъкът за всяка от държавите ще се окачестви под формата на план, който трябва да бъде представен на ЕК до 30.04.2021 г. Достъпът до финансиране зависи от качеството на направените предложения от самата държава-членка“, обясни вицепремиерът и подчерта, че националният план трябва да отговаря на няколко изисквания.

„Това трябва да бъде план, който на първо място да повиши капацитета на публичните системи, да реагират на шокове и рискове. Тук на първо място ще спомена здравеопазването, но това са и системите за сигурност и образование. На второ място това трябва да е план, който да подпомага икономиките и обществата на държавите-членки да възстановяват икономиките си“, коментира Дончев и добави, че в същото време този план трябва да бъде и за икономическо развитие.

„Благодарение на този план цялата икономика на ЕС трябва да стане по-силна, по-дръзка, по-бърза, по-амбициозна и да е в състояние да се състезава с нашите глобални партньори и конкуренция. И всичко това трябва да бъде съчетано с реформи“, заяви още той.

Дончев обяви още, че в момента тече свиване на рамката от проектни предложения, защото достъпът до финансиране е малко над 12 млрд. лв. 60-те проекта са на стойност над 20 млрд. лв. и трябва да бъдат селектирани най-качествените и с най-висока добавена стойност.

„Тези пари трябва да се инвестират в сфери за възстановяване, развитие и реформи“, коментира той и посочи, че всички мерки ще се случат като микс от грантово финансиране и финансов инструмент.

От думите му стана ясно, че ползването на средствата може да се случи по-скоро, ако държавата представи план и той бъде одобрен и призова да не чакаме крайния срок, който е догодина.

„Ние трябва да следваме по-амбициозната цел да представим плана в края на тази година, началото на следващата“, обяви вицепремиерът.

Крум Зарков от БСП заяви, че от всичко това у хората оставало впечатлението, че от ЕС ще дойдат едни пари.

„Това обаче не е така. Ще се наложи много сериозно усилие, за да докажем, че заслужаваме тази подкрепа“, каза Зарков.

Според него важен проблем и сериозно предизвикателство пред страната ни е върховенството на закона.

„В този смисъл ние сме притеснени, че случващото се в страната, неговия отзвук в чужбина, загубата на доверие към правителството, което представлявате, че може да осигурите честност при изразходването на европейските средства може да се окаже проблем и при усвояването на тези пари, които трябва да помогнат за преструктуриране на икономиката ни и за преодоляване на последствията от тежката криза“, коментира депутатът и попита какви конкретни реформи предвиждат в националния план и по отношение на върховенството на закона.

Томислав Дончев отговори, че в изтичащия програмен период всяка държава-членка е трябвало да отговори на предварителни условия, ако иска достъп до финансиране и поясни, че ЕК ще иска предварителни гаранции, че реформите ще се случат, за да ни даде парите.

Дончев коментира, че темата за върховенството на закона не е нова.

„Тази тема е напълно приложима и по отношение на средствата, които се разходват и през този програмен период. Нашата позиция винаги е била, че върховенството на закона трябва да бъде предварително условие за възможността да се разходват парите. Държава, където не могат да се гарантира прозрачност, безпристрастна съдебна система не бива да получава средства по очевидни причини. Първо, че това е в разрез с европейските ценности и на второ място, ако нямаме безпристрастна съдебна система, как да гарантираме ,че парите се харчат по най-правилния начин“, заяви още той и подчерта, че не одобрява технологията, по която се случват нещата, тъй като липсва система от ясни и обективни критерии.

Той каза, че не трябва да се допуска темата за върховенството на закона, не трябва да се допуска да бъде субективна и трябва да продължи дебатът какво означава върховенство на закона.

Дончев коментира и протестите у нас.

„Тази енергия, която има сред една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Наша обща задача е това да го направим по най-добрия начин. Какво трябва да се промени – законодателната рамка, дори в конституцията, за да може държавата да е в състояние да изпълнява една от основните си функции – да въздава справедливост. Гневът идва от там, че една голяма част от българските граждани имат съмнение дали държавата е в състояние да въздава справедливост“, коментира вицепремиерът и добави, че когато няма усещане за справедливост гражданите не вижда смисъл от държавата.

От своя страна Червеният депутат Драгомир Стойнев настоя националният план да бъде обсъден и в българския парламент. Той се усъмни в капацитета на управляващите да осъществят нужните реформи, защото, за да се случат реформите властта трябва да има подкрепата на обществото. Нямало как позицията да не е притеснена, по думите му, от подготовката на страната ни да усвои средствата от ЕС за възстановяване от последствията от пандемията.

„Ако допреди няколко месеца говорихте, че този прословут план ще бъде готов през есента, днес току-що казахте, че ще бъде готов в края на годината и в началото на следващата“, каза той.

Според него изоставаме по отношение на фонда за справедлив преход, който през юни са очаквали средствата по него да надвишат 2 млрд. евро. докато вие сте договорили 1.2 млрд.

Стойнев подчерта, че управляващите не се ползват с доверието на българското общество, за да осъществят тези реформи и ги упрекна, че не търсят консенсус.

Решение той вижда единствено в оставката на правителството и да се върви към предсрочни избори, за да дойде следващо, което ще има обществена подкрепа, за да извърши необходимите реформи.