Не знам какво точно имаше предвид министъра на финансите Владислав Горанов като нарече Бюджет 2017 консервативен. Аз по-скоро бих го нарекъл традиционен. В този бюджет наистина няма нищо ново. Чух коментари на различни колеги, които го определят по същия начин.
Бюджетът за 2017 г. е напълно изпълним, дори не бих го нарекъл напрегнат. Направих си труда да направя някои прости изчисления какво е било планирано за 2016 г. и какво се предлага в сегашния. Цифрите сами говорят: по 5-6% увеличение и в приходната, и в разходната част, което горе-долу отговаря на номиналното увеличение на БВП, т.е нямаме никакви структурни, сериозни промени. Можеше ли да се направи друг бюджет? Разбира се, че можеше. Но не бива да се спекулира с това.
По-сериозни промени в структурата на бюджета не се правят за една година. Те могат да се заложат в средносрочната рамка. Проблемът е, че като я погледнем до 2019 г. отново не виждаме нищо ново. Икономистите имаме да отговорим на няколко много важни въпроса на основата на нашите предложения, изчисления и аргументи, а после да накараме политиците да ги приемат.
Първо, каква данъчна структура искаме да имаме – дали да продължаваме с облагането на потреблението, а не на доходите? И да видим вече дали не се е изчерпал ефектът от плоския данък? Очевидно е, че на този етап няма желаещи да проведат този дебат.
Това ни отпраща към друг въпрос – искаме ли чрез бюджета да насърчаваме икономическия растеж в страната и ако искаме – как? Тази година виждаме, че нещата са направо отчайващи. При планирани капиталови разходи, които са най-пряко свързани с икономическия растеж, от порядъка на 6.1 млрд. лв. за 2016 г., ако не ме лъже паметта, изпълнението към полугодието е около 800 млн. лв. или около 15%, а очакването до края на годината е в най-добрия случай да изпълним около 70% от заложеното.
На практика целият излишък, който има в момента в бюджета, идва от това, че не сме реализирали разходите. При това те не са какви да е, а капиталови разходи, осигуряващи растежа. Но ние от това пестим… За 2017 г. отново имаме амбициозна цел - капиталови разходи за над 6 млрд. лв., дано да е така, да ги реализираме, но съм скептик, че това ще стане.
Като гледам как вървят нещата следващата година можем да очакваме и предсрочни избори, и политически проблеми, което ще даде отражение върху икономиката на страната. Може да се обърне внимание и на новите неща в Бюджет 2017 – вдигане малко на минималната работна заплата, малки промени в социалните осигуровки, в ДДС-то за дарените храни, но това са козметични разлики. Нищо съществено.
А ние наистина се нуждаем от по-широка дискусия за данъчната ни система, тъй като сегашната е доста остаряла като виждане, като модел, при който се облага предимно потреблението. Знам, че има колеги с различно от моето виждане, но няма лошо да се води дебат по тези въпроси. Аз лично предпочитам да имаме данъчна система, при която има по-голям акцент върху преките разходи. И ще ви кажа защо – именно там може да се въведе някаква прогресия при облагането.
Когато облагаш предимно потреблението няма възможност за прогресия и данъците стават регресивни, т.е. с повишаване на доходите, относителният дял на данъчната тежест намалява. Казано по-просто – колкото си по-богат, толкова по-малко плащаш. Нещо, което никак няма да се хареса на българските граждани. Ето, такива въпроси ми се искаше са се обсъждат.
А дали икономическият растеж ще е 2.5% или 3% е напразен дебат. Първо, защото 0.5% не е толкова съществен процент и второ, това е в рамките на статистическата грешка. Не съм склонен да укорявам бюджета защо там се прогнозира 2.7%, а не 3.1% ръст, защото смятам това наистина за дреболия. То е ясно, че като не си извършил капиталови разходи през този период, не можеш да очакваш голям растеж през следващия.
Тази година е доста странна от гледна точка на това, че имаме излишък в бюджета – към края на септември той е над 3 млрд. лв., нещо, което не се е случвало от 7-8 г. И този излишък не е свързан с финансови потоци отвън, а с намаляване на капиталовите разходи. Въпросът е: защо, когато имаш излишъци в бюджета продължаваш да вземаш заеми? От тази гледна точка звучи добре, че догодина не се планира увеличаване на дълга.
Но си остава открит въпросът – защо последните 2 г. взехме толкова заеми и удвоихме дълга? Беше около 15% от БВП, в момента е към 30%. Към днешният ден фискалният ни резерв е ненужно голям - за какво са тези пари, за какво ще се харчат? Кой ще ни информира за това? Ще купуваме ли въоръжение, фрегати, самолети или нещо друго? Ако е за нещо друго – нека управляващите да ни кажат!
За да можем ние, икономистите, да започнем да захранваме моделите, които имаме, с данни и да видим накъде отива икономиката. Сега тази информация не е достъпна, не се дискутира… Имаме 15 млрд. фискален резерв, от които по закон санитарния минимум е към 4-5 млрд. лв., но тези 10 млрд. лв., които остават, могат във всеки един момент да се изхарчат и ние не знаем за какво? А за икономика с нашия мащаб това са огромни пари!
Доц. Виктор Йоцов, преподавател от катедра „Финанси” на УНСС, член на Изследователския екип в Института за икономически изследвания – БАН. Текстът е на БГНЕС.
