195 са гласуванията на закони без кворум в 41 НС за първите 3 сесии и тези текстове би трябвало да паднат, смята доц. Лилия Методиева от СУ "Климент Охридски", чиято изследователска група прави своеобразен мониторинг на дейността на парламентите от 2005 г. насам, предаде репортер на БГНЕС.

Доц. Методиева е създател на проекта "Граждански контрол на парламентаризма". Най-тежката форма на нарушение е, когато едно решение се приема с под 61 гласа- 33 пъти са вземани такива решения от сегашното НС. Доц. Методиева е загубила вяра, че някой висшестоящ би се вслушал в нейните данни, за да отнесе въпроса в Конституционния съд (КС) и тъй като законите нямат обратна сила, борбата е оттук нататък това да не се допуска. Тя заедно с това ще продължава да търси начин за сезиране на КС, но засега всички, които е помолила са й отказвали - президентът Георги Първанов, Гиньо Ганев, председателят на ВКС Лазар Груев, проф. Любен Корнезов и др. Няма опозиция в българския парламент по отношение на тези процедурни нарушения, каза доц. Методиева. Тя ще изчака до края на януари 2011 г. дали ще се намери човек на висока властова позиция да направи това и ако не - ще отнесе въпроса до съда в Страсбург. Не е задължително да се минава през всички съдебни институции, защото се отнася до парламента, поясни тя.

Доц. Методиева изброи 16 депутати от ГЕРБ и 10 от ДПС, които никога досега не са вземали думата в пленарната зала на 41 НС или както неформално ги наричат - от ПГ на "Рибите". Това са: Анатолий Йорданов-ГЕРБ, Антоний Йорданов, -ГЕРБ, Ахмед Доган-ДПС, Георги Колев- ДПС, Георги Плачков- ГЕРБ, Гюнай Сефер-ДПС, Даниел Георгиев- ГЕРБ, Делян Пеевски-ДПС, Дурхан Мустафа-ДПС, Елин Андреев-ДПС, Емил Иванов-ДПС, Иван Божилов-ГЕРБ, Иван Тодоров-ГЕРБ, Илия Пашев-ГЕРБ, Мирослав Петков-ГЕРБ, Митхат Табаков-ДПС, Митхат Метин-ДПС, Михаил Николовски-ГЕРБ, Николай Константинов-ГЕРБ, Николай Рашев- ГЕРБ, Пламен Тачев- ГЕРБ, Рушен Риза- ДПС, Светомир Михайлов-ГЕРБ, Светослав Неделчев-ГЕРБ, Христо Христов-ГЕРБ и Янко Здравков-ГЕРБ. Справката е правена към 10 декември 2010 г.

Депутатите гласуват заради партийната дисциплина, често без никакъв дебат, което налага чести промени в законодателството, коментира доц. Методиева. Това мнозинство дойде със заявката, че няма да прилича на другите преди тях, но на 17 септември 2009 г. за първи път бе нарушен кворумът в НС. Кворум има, когато депутатите могат да взема решения, когато присъстват повече от половината депутати, т.е.121, а дадено решение се приема, когато гласуват повече от половината от присъстващите в залата, т.е. 61. През 2007 г. беше приета промяна в Конституцията, според която кворум се изисква при гласуване, но не и при дебат.

В сегашното НС най-често тези нарушения са ставали, когато председателството е било на Лъчезар Иванов, Цецка Цачева, Екатерина Михайлова, най-много като брой - при Анастас Анастасов. Нямам убеденост, че някой ще сезира КС, но, все пак, много бих разчитала на премиера да направи това, изрази надежда доц. Лилия Методиева. Отиването на депутати на едно събитие за 1 ч. с цел нерегламентирано скъп подарък /бел.ред. бе посочен случаят "Верту" в парламента/ е по-малко провинение от приемането на един законов текст без кворум, категорична е доц. Методиева. Тези гласувания трябва да бъдат обект на обсъждания в партиите, с цел да се предотвратят, счита тя. Според нея депутатите сякаш не желаят приемането на етичен кодекс и се учудва, че в Конституцията ни има текст за импийчмънт на президента, а няма такова правило за импийчмънт за народните представители.