България има добри показатели според изискванията от Маастрихт. Дошло е времето за присъединяване към Еврозоната и това не е привилегия, а наше задължение. Това заяви управителя на БНБ Иван Искров на международната конференция днес на тема „Икономически и политически предизвикателства пред присъединяването към Еврозоната“, предаде БГНЕС.

Страната ни е типичен пример за ясна стратегия, разписана още през 2004 г. и оттогава тя не е променяна, поясни Искров. Тогава България е заявила, че поради валутния си борд, ще се придържа към бързо влизане към Еврозоната, още след приемането си в ЕС, като избегне механизма ERM II, тъй като валутния борд е много по-дисциплиниращ.

За съжаление, са се намерили тези в средите на ЕС, според които валутните бордове не са заместители на този механизъм. Проблемът е също, че старите страни членки гледат повече вътрешните си проблеми и не обръщат внимание на трудностите по този път на новите страни членки. Иван Искров заяви, че позицията на правителството на България за бързо влизане в Еврозоната се споделя 100 % от централната банка. Решенията обаче не се едностранни, а се вземат от страните членки на Еврозоната, от страните членки на валутния механизъм и от Европейската централна банка.

По-рано гуверньорът на централната банка обясни пред Дарик радио, че лихвите в България не са най-високите. У нас средният лихвен процент е 8,4% към края на септември, докато в Чехия - 4,9 %, в Унгария - 14,5%, в Литва - 12,5%, в Румъния - 26,5%.

Той посочи, че в момента у нас има задържане на лихвите, дори и леко намаляване. В същото време в някои други страни като Румъния лихвите продължават да се увеличават. Не бива да се сравняваме със страни като Германия и Франция, а с такива от нашия калибър, препоръча управителят на централната банка.

Относно дългосрочните лихвени проценти като тези за покупка на имот, Искров посочи данни, според които в България лихвата е 11,3%. За сравнение в Румъния тази лихва е 14,8%, в Чехия - 5,8%, в Естония - 14,9%, в Литва - 14,1%, в Полша - 8,1%. Основните компоненти, които формират лихвеният процес, са на първо място, цената на ресурса и на второ място - това е рискът на средата, обясни управителят на БНБ. Фирмите, които са ориентирани към вътрешния пазар, все още търпят своите низходящи корекции, добави той.

Искров се надява България да влезе в еврозоната в неговия мандат. България на практика е въвела еврото - вече 12 години с валутния борд и фиксиране на еврото, обясни управителят на централната банка.

Валутният борд се радва на изключителна политическа подкрепа - вече четвърто поредно правителство, всяко от различна политическа сила, поддържа последователно борда. В разговор с премиера Бойко Борисов относно функционирането на борда, предоставих една справка от 97-ма година досега и на практика по закон, левът трябва да бъде покрит на 100% с еврото и затова се казва, че на практика еврото е прието, посочва Искров, цитиран от Standartnews.bg.