През 2014 г. дълговете на 12 български общини са се увеличили с 500% спрямо предходната година. Става дума за Камено, Карнобат, Суворово, Роман, Асеновград, Раковски, Родопи, Сопот, Две могили, Костинброд, Маджарово и Тунджа.

В 43 общини пък размерът на дълга е нараснал с повече от 50 на сто, като в 35 от тях е с над 100%. Това сочи одит на Сметната палата за периода 1 януари 2014 - 31 декември 2014 г.

Общо през 2014 г. общинският дълг е формиран от задълженията на 183 общини, като през годината е поет дълг от 171 общини - в т.ч. 108 общини с поет договорен и активен дълг (дългосрочен дълг) и 63 общини с поет договорен и приключен дълг (краткосрочен дълг). Установено е нарастване в размера на външния и вътрешния общински дълг спрямо предходната година.

Към 31.12.2014 г. 82 общини нямат общински дълг.

При одита е направена оценка и на натовареността на общинските бюджети за тригодишния период 2015 - 2017 г. Оценката е на база на съотношението на годишните плащания по дълга към годишния размер на собствените приходи на съответната община, информацията, вписана в Централния регистър на общинския дълг и тригодишните бюджетни прогнози на общините за периода 2015-2017 г.

Тя показва, че съотношението между плащанията по общинския дълг и собствените приходи за периода 2015-2017 г. е по-голямо от 30 на сто при 56 общини, което е близо една трета от всички общини, управляващи дълг през одитирания период. Отчитането на стойности на съотношението по-големи от 30 на сто е предпоставка за формиране на дефицит на общинския бюджет за съответната година и необходимост от привличане на допълнителни средства от общината, под формата на бюджетна субсидия или рефинансиране на общински дълг.

За тригодишния период 2015-2017 г. общо при 14 общини съотношението надхвърля 100 на сто, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми за съответните общини. За обезпечаване на необходимите средства за годишните плащания по дълга в тези общини ще е необходимо рефинансиране на дълга, свързано с допълнително нарастване на размера му, увеличаване на трансфера от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като източник на финансиране на дълга са собствените приходи и общата изравнителна субсидия), влияещо негативно върху макроикономическата рамка за съответната бюджетна година. Друга възможност са преговори с кредиторите за преструктуриране на амортизационните схеми с цел разсрочване плащанията по дълга за по-дълъг период.

През 2015 г. в 35 общини съотношението на плащанията по дълга към собствените приходи е по-голямо от 30 на сто, като от тях:

- за осем общини: Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа това съотношение е над 100 на сто;

- за три общини: Малко Търново, Бобов дол и Никопол е над 200 на сто.

През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като при две общини - Айтос и Гулянци, това съотношение е над 200 на сто.

През 2017 г. в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за една община – Дряново, то е 138 на сто.