Меглена Плугчиева: Спрените средства по ФАР са 180 млн. евро
На двете агенции по програма ФАР в Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чиито акредитации са временно отнети, ще се постави забрана за провеждане на процедури и сключване на договори. Това става отговорност на държавата. Решение за тази мярка е била взета вчера след официалното оповестяване на двата доклада за напредъка на България, каза пред Парламентарната комисия по европейски въпроси вицепремиерът Меглена Плугчиева.
Ще могат да се разплащат средства по вече започнали проекти. Ако бъдат изпълнени европейските изисквания от страна на България до 29 ноември ще бъдат възобновени плащанията по ФАР. Междувременно средства ще се отпускат от държавния бюджет, обясни вицепремиерът.
Плугчиева добави, че реалната сума на спрените средства по ФАР не е 250 млн. евро, а 180 млн. евро. По думите й преди официалното представяне на доклада е имало много “черни" сценарии за бъдещето на предприсъединителната програма.
За другата предприсъединителна програма – ИСПА, Плугчиева съобщи, че 11 проекта във водния сектор, свързани с изграждането на пречиствателни станции, ще се наблюдават лично от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
За третата предприсъединителна програма САПАРД Плугчиева коментира, че тя е показна за целия ЕС. По нея са кандидатствали над 3000 проекта, по-голямата част от които са изпълнени. Вицепремиерът посочи три конкретни стъпки, които правителството ще предприеме във връзка с програмата. Първата е Европейската комисия да разреши плащанията по нея да бъдат от националния бюджет. Следващото действие ще бъде да се вдигне забраната за плащанията върху трите мерки на САПАРД и последната мярка ще е да се удължи действието на програмата с една година – до декември 2009 година.
Вицепремиерът коментира, че допълнителният доклад по управлението на европейските фондове, който се представя за първи път, се свързва с по-строгите мерки, които ЕК въвежда като цяло за усвояването на еврофондовете, тъй като това е важно за финансовата стабилност на ЕС.
Гергана Гръначарова: Докладът на ЕК е балансиран
Надявам се да няма следващ доклад за еврофондовете. Това каза министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова пред Комисията по европейски въпрос към Народното събрание, съобщи Агенция
“Фокус".
Министър Грънчарова каза още, че всички институции са мотивирани да действат и да постигнат конкретни резултати във връзка с доклада на ЕК в областите “Правосъдие" и “Вътрешен ред”. Това е потвърдено на среща на Грънчарова с вътрешния министър Михаил Миков, министъра на правосъдието Миглена Тачева, главния прокурор Борис Велчев, представители на ВСС и председателя на ДАНС Петко Сертов, продължила около 5 часа за изработване на мерки, които да се предприемат.
По думите на Грънчарова евродокладът се фокусира върху незавършените и непостигнатите задачи от българска страна. Позитивите му са вързани с отбелязването на закриването на безмитните магазини, създаването на ДАНС и изработването на административен процесуален кодекс. Грънчарова определи доклада като балансиран.
Министър Грънчарова каза още, че всички институции са мотивирани да действат и да постигнат конкретни резултати във връзка с доклада на ЕК в областите “Правосъдие" и “Вътрешен ред”. Това е потвърдено на среща на Грънчарова с вътрешния министър Михаил Миков, министъра на правосъдието Миглена Тачева, главния прокурор Борис Велчев, представители на ВСС и председателя на ДАНС Петко Сертов, продължила около 5 часа за изработване на мерки, които да се предприемат.
По думите на Грънчарова евродокладът се фокусира върху незавършените и непостигнатите задачи от българска страна. Позитивите му са вързани с отбелязването на закриването на безмитните магазини, създаването на ДАНС и изработването на административен процесуален кодекс. Грънчарова определи доклада като балансиран.
Константин Тренчев: Българите не вярват в промяната
Хората в България претръпнаха през всички тези години на преход, защото се сблъскваха безрезултатно с едни и същи негативни явления в обществено-политическия живот на България. Това доведе до
апатия у едни и до бягство извън страната – за други. Така лидерът на КТ“Подкрепа“ д-р Константин Тренчев коментира липсата на гражданска активност и реакция след критиките към България в
докладите на Европейската комисия.
Тренчев изтъкна, че олигархическият модел на управление в страната може да бъде разбит само с натиск на цялото общество. "Българинът, обаче, не си пада по обединението. Съчетанието на свръх самочувствие и комплекс за малоценност ни прави неспособни да се преборим за собствените си интереси“, коментира д-р Тренчев. Той изтъкна, че хората на труда нямат свои представители в българския парламент, където са се настанили представители на бизнес-интереси, на които се плаща за покровителство на тези интереси.
Божидар Данев: Критиките на Еврокомисията ще доведат до намаляване на притока на чуждестранни инвестицииТренчев изтъкна, че олигархическият модел на управление в страната може да бъде разбит само с натиск на цялото общество. "Българинът, обаче, не си пада по обединението. Съчетанието на свръх самочувствие и комплекс за малоценност ни прави неспособни да се преборим за собствените си интереси“, коментира д-р Тренчев. Той изтъкна, че хората на труда нямат свои представители в българския парламент, където са се настанили представители на бизнес-интереси, на които се плаща за покровителство на тези интереси.
Критиките и санкциите на Европейската комисия (ЕК) към България ще имат косвен ефект върху българската икономика чрез намаляване на притока от чужди инвестиции. Това каза председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев, цитиран от БГНЕС. Той подчерта, че най-неприятният ефект от констатациите на комисията е драматичният спад в международния образ на България.
Данев коментира липсата на реакции от страна на бизнеса в България към критиките на ЕС с думите, че спрените средства от ЕС са много по-малко от инвестициите, които идват в България.
"Истинските потърпевши от блокиране на парите са дребните земеделски стопани и животновъди, които може и да фалират по тази причин“, подчерта Данев. Той изтъкна, че паниката е предимно политическа заради резкия спад в имиджа на България.
"Да, България има проблеми със слабия административен капацитет и неприлагането на законите и в тази посока се надявам да се постигнат резултати, така че не само Европейската комисия, а и българския бизнес и граждани да се чувстват по-добре“, каза още председателят на БСК.
Желязко Христов: България не може да бъде заложник на корумпирани чиновници на различни нива
Хората в България приемат това, което се случва с докладите на Европейската комисия (ЕК) и критиките, като нещо, което е над тях, което не се случва със собствения им живот и затова не протестират срещу управляващите след негативните оценки. Така лидерът на КНСБ Желязко Христов коментира липсата на гражданска активност и натиск върху управляващите като резултат от критиките на Евросъюза.
"Усвояването на средствата от ЕС не беше превърнато в граждански процес и до днес обществото още не е добре информирано как става това усвояване и какъв е смисълът на евросубсидиите за България“, отбеляза синдикалният лидер. Той беше категоричен, че България не може да бъде заложник на корумпирани чиновници на различни нива, които очевидно не са се държали добре и с евроекспертите. Христов настоя управляващите да поискат отговорност на тези чиновници, но изтъкна, че „не бива покрай сухото да гори и мокрото“.
