От Америка до България, от Световната банка до софийското финансово министерство - така швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" описва пътя на българския финансов министър Симеон Дянков. На него е посветена следната статия:

Рухването на комунизма в Източна Европа го сварва на 20-годишна възраст. Познанията му по чужди езици му помагат да избере новата свобода и да замине да следва в чужбина, където бързо се ориентира към пазарната икономика - нещо, което до 89 година не беше познато в родната на Симеон Дянков България. Надареният студент прави бърза кариера и в крайна сметка попада в Световната банка. Жени се в Америка и основава семейство.

Твърдото кацане на Дянков

Връщането му в България стана възможно след изборната победа на дясноцентристката партия ГЕРБ и поканата на нейния лидер Бойко Борисов към Дянков да оглави финансовото министерство и целия икономически екип на неговото правителство. Затова въпросът, който мнозина си задават, гласи: може ли това да доведе до нещо добро?

При връщането си в България Дянков имаше твърдо кацане. Както признава самият той, имал усещането, че в някои области нищо не е помръднало от промените насам. Дянков казва: "Така например се наложи да реформираме основно митническата администрация, чиито служители бяха съкратени от 4 000 на 3 000, а от тях много бяха сменени. Има липси и на други места. Така напр. дълги години в железниците са наливани пари, без да им се задават никакви въпроси, а енергийният сектор изцяло е зависим от руските доставки. Държавните монополи не бяха разбити, а само префасонирани в, така да се каже, частни монополни структури", казва Дянков.

Именно заради тези - меко казано - неясноти той е много амбициран да постигне пробива, от който се нуждае България. Макар неговото назначение да беше замислено като мениджър в кризисна ситуация, напоследък все повече на преден план излиза нуждата от дълбока и разтърсваща структурна реформа, пише швейцарското издание, което сравнява Дянков с архитекта на полската реформа Балцерович.

Блацерович обаче нямаше проблема на Дянков, а именно - реформите в Полша бяха извършени непосредствено след падането на Желязната завеса, когато и населението беше готово на повече лишения и жертви в името на по-доброто бъдеще. Да се направи това в България днес - 20 години по-късно - е значително по-трудно. Българите са убедени, че заслужават по-добър живот. И вместо нещата да вървят напред и нагоре, особено след приемането на страната в ЕС, посоката е назад и надолу.

Дянков - само резерва?

Дянков е особено явление в политическия ландшафт на Източна Европа. Нито един правителствен ръководител, освен Борисов, не е лансирал за такъв важен пост един технократ, независимо от това какъв професионалист е Дянков. Обикновено се залага на утвърдени партийни личности. Дали пък премиерът Борисов не е проявил прозорливостта на шахматист, вземайки Дянков, или просто го използва за резерва, която още при първата буря да изгори като бушон, се казва още в публикацията. Тя завършва с цитат от Симеон Дянков, който казва, че винаги можел да се върне в Америка - възможност, която повечето негови сънародници обаче нямат, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".