Европейската комисия предложи в сряда в следващия 7-годишен бюджет на Европейския съюз да има отделни средства за подкрепа на инвестициите в еврозоната във времена на икономически сътресения, за подпомагане на структурните реформи и за помощ на желаещите да приемат единната валута.

Това съобщи "Ройтерс", като се позова на работен документ, отговарящ на призивите на френския президент Еманюел Макрон от миналата година да има отделен бюджет за еврозоната в размер на няколкостотин милиарда евро. Германия - най-големият вносител в бюджета на ЕС - не е убедена, че 19-те страни с единна валута се нуждаят от отделен бюджет и ако допуска подобна възможност, тя е за много малка сума, обяснява агенцията.

Във варианта, с който се е запознал репортер на "Ройтерс", са оставени празни местата, където трябва да се запишат конкретните милиарди евро. Според агенцията размерът им е по-вероятно да е близо до германската, а не до френската гледна точка.

Малко по-късно Еврокомисията предложи тази сума да е общо 55 млрд. евро. От тях 25 млрд. евро ще са за подкрепа на реформи, а 30 млрд. евро - за кредити за инвестиционна помощ.

Мотивите на Комисията за това предложение са, че "след оттеглянето на Великобритания от ЕС еврозоната ще дава над 85% от БВП на целия съюз и поради това трябва да има отделни инструменти за подсилване на европейския икономически и валутен съюз, които остават част от цялостната финансова архитектура на съюза.

В предложението на ЕК се призовава за създаване на подсилена програма за подкрепа на структурните реформи, която да предлага техническа помощ и финансови стимули за реформи, препоръчани от еврокомисията в годишната оценка на всяка от националните икономики. Тук са предвидените 25 млрд. евро за 7-годишен период и част от тях са за страни като България, желаещи да се присъединят към еврото. Но за да получат средства, правителствата от еврозоната или кандидати за нея трябва да се споразумеят с Еврокомисията за реформите, с които трябва да решат икономическите си проблеми.

"Ще последва структуриран диалог между Комисията и страна член с цел приключване на пакет от реформи, по който се поема ангажимент, включително набор от подробни мерки, срокове за прилагането им, календар за приключването и финансови измерения", обяви Комисията. Съответната страна ще се отчита всяка година за напредъка на тези реформи, за да продължи да получава финансиране.

Друг инструмент за подкрепа на промените в страните извън еврозоната, подготвящи се за нея, може да стане т.нар. Фонд за конвергенция (Convergence Facility). "Фокусът ще е върху онези реформи, които най-много допринасят за подсилване на националните икономики и има положителен вторичен ефект върху други държави членки", се казва в документа. В него се изброяват реформи на трудовия пазар, данъчни реформи, развиване на капиталови пазари и подобряване на бизнес климата и човешкия капитал.

Трети инструмент под името "Стабилизиране на икономическия и монетарен съюз" ще отпуска заеми и ще дарява средства на правителства от еврозоната, когато им се налага да се справят със силни икономически сътресения, които не са причинени от тях. Ще могат да се възползват и страни извън зоната на еврото, които също правят вноски през финансов механизъм, тепърва подлежащ на създаване.

"За да бъден ефективен, този инструмент трябва да се задейства ефективно в случаи на големи асиметрични шокове при предварително определени ясни критерии за достъп и активиране, както и в съответствие с принципите за стабилна финансова и макроикономическа политика."

"В случаи на мащабен асиметричен шок се предлага да бъде предложен кредит при преференциални лихвени равнища на страна от еврозоната с цел тя да стабилизира публичните си инвестиционни разходи", пише в проекта. В случаите, когато става дума за "дарение", по-скоро се има предвид субсидиране, което прави заема безлихвен.

Грантовете ще се финансират от вноски, изчислени на базата на сеньораж.