Само два месеца след последната си прогноза за българската икономика Европейската банка за възстановяване и развитие публикува нова още по-песимистична оценка. Според нея през 2022 г. ръстът намалява до 2.5% от БВП, след като през ноември 2021 г. очакванията бяха почти два пъти по-оптимистични (+4.4%) и дори през март - след руското нападение срещу Украйна - банката очакваше 2.8% ръст.

Това е почти двойно намаление спрямо резултата от миналата година (+4.2%), а с 0.6% спрямо март е коригирана надолу и прогнозата за 2023 г. - до 3% ръст.

За България вече е спрян руският газ, но ако Москва реши да спре подаването му изпреварващо санкциите и за Европа, производството на глава от населението в 40-те държави, където ЕБВР работи, ще намалее с 2.3% тази и с 2% следващата година.

Това означава още няколко тримесечия догонване на тенденцията за развитие от времето преди пандемията.

Русия не спира войната си в Украйна и поради това само в рамките на 8 седмици банката коригира драстично очакванията си за отражението ѝ върху украинската икономика - от свиване с 20% на свиване с 30% на годишна база.

Агресорът също ще плати висока цена - рецесия от 10% сега и стагнация догодина. "Девет години растеж ще бъдат заличени", коментира пред "Ройтерс" главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. И това е само началото, защото ефектът от санкциите ще се усети в средносрочен и дългосрочен план. "Русия е откъсната от глобалните ресурси за познание и това е най-високата цена", която ще плати, смята тя.

"Завръщането на полуделите цени" е заглавието на прогнозата и то ясно илюстрира основния проблем - невижданото от години поскъпване на енергия и храни. Инфлацията ще е особено сериозен проблем за икономики като тези на Северна Македония, Египет, Мароко и Йордания, където храните формират над 25% от индекса на цените. В целия район от Централна Азия до Мароко средната инфлация през март е достигнала 11.9%, най-високото ниво от края на 2008 г. насам.

Конкретно за България се казва, че освен зависимостта от руски внос (почти 10% от БВП през 2020 г.) ефектът от войната ще се усети в цените, а българските потребители ще бъдат засегнати относително по-силно от партньорите в ЕС от скъпите енергия и храни заради това, че доходите у нас са ниски.

"Предвид ниското ниво на публичния дълг правителството разполага с известно фискално пространство да приеме някои краткосрочни мерки за контриране на инфлацията. Кабинетът обещава увеличаване на публичните инвестиции, макар да е възможно в краткосрочен план да има ограничения в капацитета за усвояването им", пише в доклада. "След забавянето на Плана за възстановяване увеличените евросредства ще окажат ефект върху икономиката от 2023 г. нататък."