Тази година икономиката на еврозоната е на път да отбележи най-силния си растеж от десетилетие, като се очаква реалният темп на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) да бъде 2.2 на сто. Това е значително повече от прогнозираните през пролетта 1.7 на сто, съобщи при представянето на есенните си прогнози Европейската комисия.
Световните агенции посочват, че подобен темп би бил най-високият от 2007 година.
Очаква се икономиката на Европейския съюз също да се представи по-добре от предвиденото, като отбележи силен растеж от 2.3% тази година в сравнение с прогнозирания през пролетта растеж от 1.9 на сто.
Еврокомисията прогнозира растежът и в еврозоната, и целия ЕС да бъде 2.1% през 2018 г., при по-рано предвижданите 1.8% и 1.9% съответно за валутния съюз и за ЕС.
Очакванията на Брюксел за 2019 г. са темпът и в двете зони да се забави до 1.9 на сто. Растежът надхвърля прогнозите, но се очаква известно забавяне.
През тази година европейската икономика постига значително по-добри от очакваните резултати, подкрепена от устойчивото лично потребление, по-силния световен растеж и намаляващата безработица. Инвестициите също нарастват на фона на благоприятните условия за финансиране и значително по-оптимистичните икономически нагласи поради намаляването на несигурността.
Икономиките на всички държави в ЕС бележат растеж, а на трудовите пазари се наблюдава подобрение при бавно нарастване на заплатите.
Въпреки че цикличното възстановяване продължава вече 18 поредни тримесечия, то остава непълно, като например на трудовия пазар се наблюдава стагнация, а нарастването на заплатите е необичайно бавно. Заради това повишаването на БВП и инфлацията все още зависят от политическата подкрепа.
Европейската централна банка запазва много гъвкавата си парична политика, докато други централни банки по света започват да повишават лихвените равнища. Очаква се някои държави от еврозоната да прилагат експанзионистични фискални политики през 2018 г., но прогнозите са, че цялостната фискална позиция на еврозоната ще остане неутрална.
Създаването на работни места се запазва, като се очаква условията на трудовия пазар да бъдат благоприятно повлияни от насърчения от вътрешното търсене растеж, умереното нарастване на заплатите и структурните реформи, прилагани в някои държави от ЕС.
Очаква се през тази година средното равнище на безработицата в еврозоната да бъде 9.1 на сто - най-ниското от 2009 година, като общият брой на заетите достига рекордна стойност. През следващите две години се очаква безработицата да спадне още повече - до 8.5% през 2018 г. и до 7.9% през 2019 година.
Прогнозите са, че безработицата в ЕС тази година ще достигне 7.8 на сто, а през 2018 г. и 2019 г. ще се понижи съответно до 7.3% и 7%. Очаква се скоростта на откриване на работни места да се забави, тъй като ефектът на временните фискални стимули в някои страни премина, а в други възниква недостиг на умения.
Общата инфлация при потребителските цени се колебаеше през първите девет месеца на годината под влиянието на основния ефект на енергията. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и непреработените храни, от друга страна нараства, но остава умерена, като отразява ефекта от продължителен период на ниска инфлация, слабо нарастване на заплатите, както и запазваща се стагнация на трудовия пазар.
Очаква се инфлацията в еврозоната тази година да достигне 1.5%, като прогнозите са, че през 2018 г. ще спадне до 1,4 на сто, а през 2019 г. ще се покачи до 1.6%.
Очаква се по-значително от предвиденото през пролетта подобряване на състоянието на обществените финанси в еврозоната, което до голяма степен се дължи на повишаването на растежа.
Предвижда се номиналното салдо на държавния сектор да се подобри в почти всички държави от ЕС. Ако политиката остане непроменена, се очаква общото съотношение на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП да спадне до 0.8% през 2019 г. (1.1 на сто през 2017 г. и 0.9 на сто през 2018 г.), докато съотношението на дълга към БВП се очаква да се понижи до 85.2 на сто (89.3% през 2017 г. и 87.2% през 2018 г.).
Заплахата икономическите процеси да се окажат по-благоприятни или по-неблагоприятни са уравновесени до голяма степен. Основните неблагоприятни фактори са външни, свързани с повишено геополитическо напрежение (например на Корейския полуостров), евентуални по-рестриктивни глобални финансови условия (например поради засилено избягване на опасностите), икономически реформи в Китай или удължаване на срока на протекционистични мерки.
В ЕС неблагоприятните фактори са свързани с изхода на преговорите за напускането на Великобритания, по-силно поскъпване на еврото и по-високи лихвени равнища в дългосрочен план.
Намаляващата несигурност и повишаването на доверието в Европа могат да доведат до по-силен от очаквания растеж.
Заради преговорите по условията за напускането на Великобритания прогнозите за 2019 г. се основават на чисто техническо допускане, че търговските отношения между ЕС и Лондон ще се запазят.
