В сряда Европейската комисия реши да не се спират средствата от ЕС за Испания и Португалия през следващата година, въпреки че двете страни са в нарушение на бюджетните правила на Съюза, съобщава Ройтерс.

Процедурата, изисквана по предложение на Европейската комисия, за спиране на част от европейските структурни и инвестиционни фондове, вече не е налице и няма да има такова предложение, се посочва в изявление на ЕК, като се добавя, че процедурата за налагане на санкция ще бъде временно прекратена.

През лятото ЕС също взе решение да не налага глоби на Испания и Португалия като част от същата процедура на санкции, предизвикана от прекомерния дефицит и липсата на своевременни корекции на фискални пропуски от страна на двете страни - членки.

ЕК предупреди Италия, Португалия, Испания и още пет страни - членки на ЕС, че техните бюджети за следващата година рискуват да нарушат бюджетните правила на единния блок.

В оценки, публикувани в сряда, като част от новата система на бюджетен надзор в еврозоната, Европейската комисия заяви, че планираните държавни разходи през 2017 година на Италия, Испания, Португалия, Белгия, Кипър, Литва, Словения и Финландия рискуват да нарушат бюджетните правила на блока и ги призова да гарантират, че те ще изпълнят целевите нива на ЕС.

Комисията също така посочи, че бюджетните планове на Франция за следващата година са "общо казано съвместими" с правилата на ЕС. Тя обаче предупреди за "значителен недостиг на фискално усилие" в сравнение с препоръчителното ниво и предупреди, че страната може да надхвърли границите на дефицита на блока, ако властите в Париж оставят своята политика непроменена.

Плановете за държавни разходи на Ирландия, Латвия, Малта, Австрия също са "общо казано съвместими" с правилата на ЕС, докато бюджетите на Германия, Естония, Люксембург, Словакия и Холандия се считат от ЕК за "напълно съвместими".

Гърция не представя за оценка своя бюджетен план, тъй като страната се намира в спасителна финансова програма.

През 2013-а година ЕС въведе по-строги фискални правила за държавите, които използват еврото, като отговор на суверенната дългова криза, която постави под съмнение бъдещето на еврозоната. Основната цел на правилата е да се запази публичния дълг под контрол.

Официалните представители в Брюксел правят преглед на бюджети в еврозоната, преди те да бъдат приети от националните парламенти. Ако те открият основни проблеми, могат да направят официални препоръки, които могат да доведат до глоби срещу правителства, отказващи да ги спазват.

Съгласно Европейския пакт, правителствата в ЕС имат за цел намаляване на дефицита до под 3% от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг не може да бъде по-висок от 60% от БВП. Но правилата позволяват някои бюджетни позиции да бъдат игнорирани, включително разходите за извънредни мерки.

В допълнително изявление на ЕК се посочва, че еврозоната като цяло трябва да разхлаби фискалната си политика през следващата година, правейки я умерено експанзивна, за да стимулира вялото икономическо възстановяване на региона.

Комисията счита, че е налице случай на значително по-положителна фискална позиция за еврозоната, се казва в изявлението, като ЕК добави, че тази нейна позиция е в подкрепа на вече ултра разхлабената парична политика на Европейската централна банка.

Въпреки че в еврозоната беше постигнат значителен напредък през последните години, икономическото възстановяване все още не се ускорява, все още има значителен неизползван трудов и капиталов капацитет и несигурността е висока, отчита ЕК.

Според нея фискална експанзия в размер на 0,5% от БВП на еврозоната би била като цяло желателна за 2017 година.

ЕК посочи, че фискална експанзия от 0,3 на сто би представлявала по-ниския граничен край на диапазона и ще допринесе да се гарантира, че еврозоната ще намали наполовина "производствената дупка" през 2017 година (разликата между реалния и потенциалния брутен вътрешен продукт).

В същото време фискална експанзия от 0,8% от БВП би представлявала горната граница и ще даде възможност за напълно затваряне на "производствената дупка" още през следващата година. Такава фискална позиция обаче може да бъде прекалено експанзивна, тъй като може да подхрани нежелано прегряване в някои държави - членки и да засили опасенията за фискалната устойчивост, допълни Европейската комисия.