*Информацията е допълнена в 17:25 часа

Европейската комисия (EK) внесе иск срещу България и Румъния в Европейския съд. Причина за това е, че двете държави на са транспонирали европейските норми по отношение на пазара за природен газ.

Както България, така и Румъния не са осигурили достатъчна интеграция на пазарите си към единния европейски газов пазар. Липсва адекватен достъп до газовата мрежа за всички газови компании на единния европейски пазар и по този начин българските и румънските потребители са лишени от възможността да се ориентират към газови компании от други страни-членки и да се възползват от услугите им при конкурентни цени, отбелязват от ЕК.

Конкретна забележка на Комисията е, че и в България, и в Румъния не е осигурен непрекъснат реверсивен поток при всички междусистемни връзки. Именно реверсивният газов поток е от жизнена важност за използването на максималния капацитет на газовата мрежа, уточняват от Брюксел.

Специална забележка по отношение на Румъния е прозрачността - според ЕК Операторът на газовата мрежа не спазва европейските правила за прозрачност по отношение на газовия пазар т.е. не дава точна информация за капацитета на газовия пазар. Без тази информация няма как да има конкурентен пазар и няма как нови компании да се появяват на пазара.

Нарушенията на България и Румъния касаят Газовата наредба No715/2009 на Европейския парламент. В момента нормата е заменена с наредба No1775/2005. ЕК е отворила процедурите за нарушение още през юни 2009 година.

От Брюксел считат, че София и Букурещ са постигнали напредък по въпроса, но той е недостатъчен – затова случаят отива при Европейския съд.

Впоследствие от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) представиха становището си по казуса.

България остава да изпълни малка част от изискванията на Европейската комисия за интегриран пазар на природен газ, които са свързани с промяна в някои условия на транзитните договори с "Газпром", коментират от ресорното минисрерство.

От момента, в който е в ход наказателната процедура срещу България (2009 г.) правителството е работило активно за въвеждане на изискванията на Третия енергиен пакет и либерализиране на пазара. Страната ни в голяма степен е изпълнила изискванията, с изключение на принципите в транзитните договори с "Газпром", сключени през 2006 г., заявяват от МИЕТ.

Започналата съдебна процедура срещу България е по повод въвеждането на изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет и по-конкретно - на регламента за условията за достъп до газопреносните мрежи. Документът изисква всяка държава да осигури равнопоставен достъп на трети страни до мрежата си и по този начин да гарантира конкуренцията на пазара.

Страната ни е инициатор на дискусия за необходимостта от прилагане на единна европейска енергийна политика и прилагането на общи принципи в правилата за търговия и транзит на природен газ между държави от общността и трети страни. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков нееднократно е поставял въпроса пред ЕК, включително и пред еврокомисарите по енергетика Гюнтер Йотингер и по търговските въпроси Карел Де Гухт, коментират от ресорното министерство. Общото разбиране, изразено в разговорите до момента е, че проблемът трябва да бъде решен единно за всички държави от ЕС. Подобна съдебна процедура на предишен етап е провеждана срещу Полша и Словакия, като Полша е използвала подкрепата на Комисията при предоговарянето на новите договори за доставка на природен газ с руската страна.

Българското правителство ще търси промяна на някои от условията по транзитните газови договори с "Газпром", където е необходимо, за да бъде страната ни напълно адекватна на европейските изисквания за свободен и конкурентен газов пазар.