Европейската сметна палата изготви специален доклад за млечния сектор в ЕС. Документът анализира ситуацията на пазара и производството на млечни продукти от въвеждането на квотната система през 1984 година.

Производството на мляко е един от най-важните сектори за селското стопанство на ЕС, се посочва в доклада. В общността има над 1 млн. млекопроизводители, които доставят по 148 млн. тона мляко годишно, със средна стойност 41 млрд. евро. С производството на млечни продукти в ЕС са заети около 400 хил. души, които генерират приходи от 120 млрд. евро.

Ето какви са основните изводи, вписани в доклада на организацията:

По отношение на пазарното равновесие - от Европейската сметна палата отбелязват, че квотния принцип ефективно ограничава продукцията на мляко. В същото време обаче смята, че дълги години квотите са били завишени, спрямо възможностите на пазара да поеме количествата мляко.

Препоръките в тази насока са продължаващо наблюдение на развитието на пазара за мляко и млечни продукти, така че либерализацията на пазара да не доведе до нова криза на свръхпроизводството. ЕК трябва да запази и минимална регулация на ситуацията, дори и след отпадането на квотната схема.

Цените на млякото в номинално изражение варират в тесни граници в периода 1984-2006 година, доказват данните на одиторите. В реални стойности обаче има значително понижение. В същото време цените на производителите и за потребителите не се движат в синхрон, тъй като се подчиняват на различни параметри.

По тази причина и препоръката в тази насока е ЕК да регулира формирането на цените на млечните продукти на пазара в общността. Концентрацията на прекупвачи не трябва да пречи на крайните потребители да се радват на ниски цени на пазара, отбелязва докладът.

Що се отнася до гарантиране на равно качество на живот, приходите на млекопроизводителите са малко под средното за работещите в селското стопанство. В периода 1995-2007 година обаче общонстта се е "разделила" с половината си производители. Ето защо е необходима внимателна стратегия за регионите, в които производството на мляко е уязвимо, като например в планинските райони.