Днес министърът на финансите Пламен Орешарски участва в поредното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси /ЕКОФИН/, което се проведе в Брюксел. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на финансите.

На заседанието ЕКОФИН похвали Конвергентната програма на България, която предвижда провеждането на благоразумна фискална политика в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж.

Заложените фискални цели отговарят на етапа на развитие на икономиката. Поддържането на макроикономическа стабилност и благоприятстване на процесите на конвергенция, в светлината на съществуващите рискове, изисква продължаване на рестриктивната фискална политика, по-нататъшно подобряване на ефективността на публичните разходи и благоразумна политика по отношение на заплатите в публичния сектор, която да спомогне общите заплати в икономиката да нарастват в съответствие с производителността на труда.

„Преди всичко, бих искал да благодаря на екипа на Европейската комисия, на представителите на страните-членки и на Европейската централна банка за изключително плодотворната и полезна работа, извършена в рамките на многостранното фискално наблюдение” – заяви министър Орешарски на заседанието.

 Той допълни, че страната ще запази благоразумния подход при управлението на публичните финанси и в средносрочен хоризонт - като отговор на сложилите се икономически дисбаланси и колебанията на външните финансови пазари. Базираме нашите фискални планове върху бюджетен излишък от 3% в следващите години с готовност за допълнителни корекции, ако развитието на макроикономическата обстановка го изисква – уточни финансовият министър.

Продължаваме да се фокусираме върху сдържане на публичните разходи в границите на 40% от БВП и подобряване на тяхната ефективност. Ще задълбочим усилията си върху по-нататъшно реформиране на ключови публични сектори като образование и здравеопазване, както и в посока на по-голяма гъвкавост на пазара на труда. Благоразумна фискална политика, основаваща се на бюджетни излишъци, солидни фискални резерви, контрол върху обема на публичните разходи, по-нататъшно подобряване на основни публични дейности, гъвкавост на пазара на труда, благоприятен инвестиционен климат - това са акцентите в нашата макроикономическа политика в обозримо бъдеще – заяви още Пламен Орешарски.

В рамките на заседанието финаносвите министри обсъдиха и икономическото положение съгласно междинните прогнози на Европейската комисия от 21 февруари 2008 г., както и развитието в цените на петрола. Според позицията на България, нашата икономика засега няма да бъде съществено засегната от тези процеси, въпреки че основните рискове за забавяне на европейската икономика са от страна на вътрешното търсене и в частност от забавящото се потребление. Рисковете пред ускоряването на инфлацията са големи, ако продължи поскъпването на суровия нефт и другите стоки, търгувани на международните пазари.

Членовете на ЕКОФИН дискутираха „Междинен доклад за стабилността на финансовия пазар”, който ще бъде представен за обсъждане на Съвета на ЕС през м. март. България подкрепя заключенията относно точното и навременно изпълнение на действията, заложени в приетата от ЕКОФИН пътна карта през м. октомври 2007 г., включваща действия, гарантиращи конвергенцията на надзорните практики и задълбочаване на презграничното сътрудничество на надзорните органи на отделните държави-членки. Подкрепяме необходимостта от усъвършенстване на регулаторната рамка с цел засилване на стабилността на финансовата система и доверието в нея. За България е от съществено значение своевременното изготвяне, съгласуване и подписване през пролетта на 2008 г. на Меморандума за разбирателство по сътрудничество в ситуации на презгранични финансови кризи между министрите на финансите, централните банки и надзорните органи на държавите-членки.

В рамките на заседанието беше обсъдена и дейността на държавните инвестиционни фондове /ДИФ/. Към настоящия момент, България би желала да проучи по-подробно предложенията от страна на ЕК и на други държави-членки относно въвеждането на правила за контрола и регулирането на чужди ДИФ, както и възможностите и рисковете относно създаването и функционирането на ДИФ в страната. По принцип ДИФ представляват подходящ допълнителен източник на финансиране, при условие, че предоставят достатъчна прозрачност за дейността си.

Съветът EКОФИН обсъди и Заключенията на Съвета по насоките за бюджет 2009. България подкрепя прилагането на принципите на фискалната дисциплина в бюджета на ЕС и смята за изключително важно бюджетните средства и по-конкретно разходите за 2009 г. да останат в рамките на фиксираните лимити във Финансовата перспектива 2007-2013г. Необходимо е спазването на бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, както и навременно да се предоставя качествена информация за целите на бюджетното програмиране.

На ЕКОФИН се дискутира документ на Съвета на Европейския съюз относно приоритетите, върху които следва да бъдат насочени усилията на Комисията в областта на противодействие на измамите с ДДС в ЕС. България възприема проблема с измамите с ДДС в ЕС като сериозно предизвикателство и потвърждава готовността си за конструктивно сътрудничество с всички Европейски институции и другите страни-членки за приемането и прилагането на адекватни мерки за противодействие на този вид измами.

Според страната, без да се изключва изцяло възможността за по-радикални промени в системата за облагане с ДДС, трябва приоритетно да се въвеждат конвенционални мерки за борба с измамите. Позицията на България е, че три годишен срок е достатъчен за оценка на ефективността на въведените конвенционални мерки, считан от момента на ефективното им въвеждане в страните-членки. Визираните конвенционални мерки са насочени основно към подобряване качеството и детайлността на информацията относно ДДС и ускоряване на обмена на информация между страните-членки.

Финансовите министри обсъдиха и постигнатия напредък в работата по подписване на споразумения с трети страни по прилагане на директива 2003/48/ЕО относно облагане на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания. България отчита важността от сключването на двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ между всяка страна-членка на ЕС и трети страни. До този момент страната е сключила 62 двустранни СИДДО, като в това число влизат двустранните СИДДО с всички държави-членки на ЕС.

 Въпреки това трябва да се има предвид, че сключването на двустранна СИДДО между България и всяка трета страна е въпрос на икономическа и политическа преценка, както и на обоснована необходимост за България от такава Спогодба. Същевременно, провеждането на преговори е процес на взаимно договаряне, изходът от който зависи изцяло от данъчните законодателства и добрата воля на двете страни.