Финансовата помощ, която Европейската комисия (ЕК) оказа на Португалия, Ирландия и другите европейски страни, засегнати от дълговата криза след 2008 г., е била „като цяло слаба“, коментират от одиторски офис, според които институцията е третирала по изключително различен начин отделните държави, предаде Financial Times. В доклада е разгледано техническото управление на спасителните програми на ЕК. Първата от тях беше извършена в Унгария през 2008 г., а после помощ от изпълнителния орган на Европейския съюз получиха Латвия, Румъния, Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър.
В едно от най-задълбочените изследвания на реакциите на ЕК на кризата, проведено от Европейската сметна палата, се поставят сериозни въпроси пред процедурите, използвани от комисията, и се посочва, че тя не е била подготвена за трудностите, през които ѝ се е наложило да се изправи и които струват на европейските данъкоплатци стотици милиарди евро. „Трябва да се поучим от грешките, които бяха направени“, изтъкват анализаторите.
Пример за дискриминация при реакциите на комисията, който „трудно може да бъде оправдан... предвид конкретните национални обстоятелства“, е самите критерии, на които е трябвало да отговарят различните държави, за да получат помощ. Унгария е трябвало да отговори на по-малко от 60 отделни изисквания, докато Португалия е била изправена пред около 400. В доклада се посочва още, че Европейската комисия е „поставяла коренно различни цели пред отделните страни, въпреки че те са се намирали в сходни ситуации.“
Анализаторите от Европейската сметна палата са констатирали дори случаи на различна методология, използвана от администрацията в Европейската комисия. Например в случаите на Португалия и Ирландия таргетираният правителствен дефицит е бил измерван без в него да е включена нетната сума, необходима за оздравяване на банковия сектор, докато в случая на Латвия той е попадал в калкулацията.
Предмет на критики от страна на одиторите са и разкритията за някои практики на комисията в процеса на вземане на решения и на имплементирането им, сред които попадат комуникацията в рамките на ЕК и използването на „тежък“ софтуер за изготвяне на икономически прогнози, върху употребата и качеството на резултатите от който е имало „ограничен“ контрол. В одитът се посочват липси на файлове в документацията на институцията, включително и на „ключови документи“ за най-скорошните спасителни програми.
В изследването се разглеждат и някои действия на Европейската централна банка (ЕЦБ). Анализаторите разкриват, че финансовата институция е оказвала натиск върху правителството на Ирландия с цел избягване на загуби от големи акционери в периода на срив на банковата система в страната. Същевременно ЕЦБ е отказала да предостави на ЕК вътрешните обсъждания по този пункт, въпреки „огромното им значение“.
Необходимостта да се ревизира работата на комисията се усилва от магнитута на случилото се, смята ръководителят на авторския екип на доклада Баудило Томе Мугуруза. „Ефектите от кризата все още се усещат днес“, допълва още той, цитиран от Financial Times.
Начинът, по който Европейската комисия опитва да се справи с кризите в Гърция и Кипър, не е предмет на анализа, тъй като отделно изследване конкретно за двете югоизточни държави от съюза ще бъде публикувано в бъдеще.