България се е ангажирала постепенно да премахне въглищата до 2038 година. Това се припомня в годишния доклад на ЕК за състоянието на енергетиката в ЕС и отделните държави-членки. В документа се припомня още, че чрез Фонда за справедлив преход България може да получи 1,12 милиарда евро, които ще помогнат на страната да се справи със социалните и икономическите измерения на затварянето на въглищните централи в три региона - Кюстендил, Перник и Стара Загора.
Последните данни на ЕК (от 2022 година) показват, че най-голям дял в производството на електроенергия в България имат изкопаемите горива (48,2 %) и ядрена енергия (43,2%). Електро.енергията от възобновяеми източници е 19,1%. За сравнение средно в ЕС енергията от възобновяеми източници е 39,4%
Според данните на Брюксел на 17 август 2024 газовото хранилище в Чирен е било пълно на 83,83%. Общият му капацитет е 550 млн. куб. метра годишно.
През 2023 година страните, от които България е внасяла природен газ са основно Гърция и Турция, докато през 2021 година - най-големият доставчик е била Русия, следвана от Гърция и Азербейджан.
В доклада на ЕК се посочва, че страната все още не е либерализирала напълно енергийния си пазар. Законодателните промени за това са заложени за юни 2025 година. България все още не е започнала и въвеждането на умни електромери и няма необходимото законодателство за това.
Брюксел подчертава и нуждата от още програми за саниране на жилищата. Според данните на ЕК през 2023 години 20,7 процента от хората в България не са били в състояние адекватно да отопляват жилищата си през студените периоди на годината. 17,8 на сто от населението е изпитвало трудности при плащането на енергийните си сметки.
България все още не е внесла в Европейската комисия окончателния си национален план в областта на енергетиката и климата, въпреки че крайният срок за това беше 30 юни 2024 година.
В доклада за страната ни се припомня, че Планът за възстановяване и устойчивост на страната ни възлиза на 6,2 милиарда евро безвъзмездни средства, като ЕК вече е предоставила на София 1,37 милиарда евро. Искането за второ плащане е било изпратено в Брюксел през октомври 2023 година. 2,9 милиарда от средствата за България са определени за мерки и проекти, свързани с енергетиката. Най-голямата част от тях (1,3 милиарда) са предвидени за осигуряването на енергийната ефективност на жилищни и публични сгради./БНТ