Неизпълнение на ключови реформи у нас, ще посочи Европейската комисия (ЕК) в следващия си доклад. Комисията настояваше за тях в последния си доклад за България от лятото на миналата година по време на управлението на предишното правителство. Това показва прегледът на препоръките по механизма за сътрудничество и проверка, пише в. "Сега" в коментар по темата.

През януари 2014 г. ще бъде публикуван следващият доклад на Евромисията, който се очаква да бъде много критичен. От седмица насам министърът на правосъдието Зинаида Златанова подготвя публиката за много за него. По думите й две ръководства на прокуратурата, две правителства и две мнозинства в парламента не трябва да бягат от отговорност. Припомняме, че през октомври главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че е умерен оптимист и че не е песимист относно очакванията си за доклада. 

Силно негативната оценка за България няма как да не е факт, при положение че българските власти традиционно подхождат формално към забележките и препоръките на Брюксел, пише вестникарското издание. Висшият съден съвет (ВСС) още не е решил проблемите със случайното разпределение на делата, атестациите на магистратите. Също така не е готов механизмът, с който обективно да се измерва натовареността на съдиите и прокурорите, така че да се избегне дефицитът с неравномерното натоварване на магистратите.

Не е приключила и работата по новия Наказателен кодекс, както препоръчваха от Брюксел. Цацаров поръча функционален одит на държавното обвинение, в който бе признато, че има политическо влияние върху него. След този най-важен извод от одита обаче нямаше конкретни действия нито от прокуратурата, нито от съдебния съвет, които да са насочени към пресичането на тази практика.

Няма как да бъде отчетен напредък по стотината дела и разследвания, които Брюксел следи изкъсо. Част от тях са за неразкрити поръчкови убийства от последните 20 години. Няма окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта. Нито развитие по чувствителните дела "САПАРД", за които критики имаше в последния доклад от лятото на 2012 г.

В документа като "голям провал" бе отчетено изчезването на осъдените за организиран рекет бивши барети Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви. "Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред", препоръчваше Европейската комисия (ЕК). За този доклад страната ни може да се "похвали" с нов изчезнал с окончателна присъда по знаков процес - Илиян Тодоров бе осъден на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека "Соло", но вместо да изтърпява присъдата си, изчезна безследно.

Еврокомисията препоръча и да се "изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения, и да се анализират начините за справяне с този проблем". Това така и не се случи. Не е изпълнена и препоръката да се измени законът за конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания. Както и да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, която да стане ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване. Критиката в доклада от миналата година бе, че имуществените декларации пред Сметната палата допринасят за прозрачността, но проверката им е недостатъчна, а самата система не дава възможност за установяване на незаконно обогатяване.

Препоръка към БОРКОР бе, че за да има добавена стойност, структурата трябва "да се превърне в силна централна институция за координация на борбата с корупцията и с правомощия да оценява плановете на другите институции, да прави оценки на риска по декларациите за конфликт на интереси или да действа като секретариат за независим процес на наблюдение". До момента това не се е случило.