Две години след приемането на осъвременени разпоредби на ЕС в областта на телевизионните услуги, които премахнаха остарелите ограничения върху цифровата телевизия по Интернет, видеото по заявка и мобилната телевизия, само три страни - Белгия, Румъния и Словакия - са уведомили официално Европейската комисия за приетите мерки с цел прилагането на тези разпоредби, както се изисква съгласно правото на ЕС.

Две години след примането на директивата Дания, Люксембург, Великобритания и Франция са уведомили ЕК, че са били взети известен брой мерки с цел прилагане на документът. Процесът в Унгария е в пълен застой, след като законопроектът не бе одобрен от парламента. Директивата бе частично транспонирана в Австрия, Германия, Ейре, Малта и Холандия, но комисията не е официално уведомена. В други страни законопроектът все още се обсъжда, бил е току-що публикуван или все още е в процес на обществена консултация, поясняват от ЕК.

С Директивата за аудио-визуалните медийни услуги разпоредбите на ЕС относно традиционното телевизионно разпръскване бяха обновени и приведени в съответствие с изискванията на цифровата епоха. В срок до 19 декември 2009 г. страните на ЕС трябваше да превърнат осъвременените разпоредби за европейската аудио-визуална индустрия в част от своите национални законодателства. С Директивата се създава единен пазар за всички аудио-визуални медийни услуги, като по този начин се осигурява правна сигурност за предприятията и защита на потребителите.

„Призовавам страните от ЕС незабавно да приведат в съответствие своите национални закони, за да може да бъдат практикувани и новите средства за реклама, въведени с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги - вече няма основания за по-големи забавяния в прилагането им. Комисията няма да се поколебае да използва правомощията си по силата на Договора, за да осигури ефективното постигане на горното" Спомнете си как по редица поводи Съдът е заявявал, че много от тези разпоредби могат да се прилагат пряко, считано от 19 декември 2009 г., което означава, че предприятията и потребителите могат да разчитат на тях дори ако законите в техните страни не са отчели промените от осъвременената Директива.", обяви комисарят по информационната сфера Вивиан Рединг.

Съгласно правото на ЕС директивите са обвързващи правни инструменти за държавите-членки и дават възможност на националните власти да изберат формата и метода, с помощта на които да постигнат заложените в тях цели. Според Съда на Европейския съюз части от една директива могат да бъдат пряко приложими в дадена страна от ЕС след крайния срок за нейното транспониране, дори и тя да не е била (или е била в недостатъчна степен) приложена.

За тази цел директивата трябва да определя индивидуални права, да е ясна, точна и без условности. В такъв случай гражданите могат да поискат от обществените органи да приложат тези части от дадена директива.

Новите разпоредби на ЕС в областта на аудио-визуалните услуги улесняват достъпа на продуцентите и доставчиците на телевизионни програми до финансиране от нови форми на реклама като реклама чрез разделение на екрана или позициониране на продукти, което е разрешено при всички програми с изключение на новините, документалните филми и детските програми.

Медийните оператори разполагат с повече гъвкавост при планирането на програмите след премахването на разпоредбата, която налага период от двадесет минути между рекламните паузи. Новите разпоредби на ЕС подкрепят европейската телевизионна и аудио-визуална индустрия и създават равни условия за аудио-визуални медийни услуги „без граници".

Те следят за това разпоредбите в подкрепа на обществения интерес като закрилата на непълнолетните и човешкото достойнство да бъдат прилагани при доставката на всички аудио-визуални услуги, включително услуги при поискване, по стационарни, мобилни или спътникови мрежи.

Комисията открива процедура за нарушение срещу всяка страна от ЕС, която не я уведоми официално за мерките, взети с цел транспониране на директивите на ЕС в националното право. По старото законодателство на ЕС това би могло да доведе до налагане на глоба след произнасяне на две решения на Съда на Европейския съюз. От 1 декември 2009 г., по силата на Договора от Лисабон, когато ЕК заведе такова дело срещу страна на ЕС пред Съда, тя може да поиска съответната държава-членка да изплати еднократна парична санкция или глоба за забавяне.